Волфганг Холбайн - В руините на Париж

— Назад! — извика Черити. — Разпръснете се!

Те бързо се оттеглиха под закрилата на джунглата. Също и оттатък, откъм територията на посолството, започна да се стреля, тъй като някои от хората на Барлър, които все още не бяха излезли оттам, изведнъж се оказаха нападнати от мравките.

Силен, стремително приближаващ се рев на мотори ги накара да погледнат нагоре. Огненият килим, който експлодиралият планер беше разпрострял по небето, беше изгаснал, но сега второто летателно тяло се носеше право към гората, където Черити и останалите бяха потърсили прикритие. Тя инстинктивно се притисна към земята и зачака планерът да открие стрелбата. Но вместо това дискът се наклони наляво и направи завой. Ослепителен лъч проряза въздуха и взриви една от сградите в края на улицата. Миг по-късно втори диск с диаметър тридесетина метра премина стремително над улицата!

Видът му беше толкова странен, че Черити за момент престана да стреля по атакуващите мравки и наблюдаваше с невероятно изумление как вторият планер преследва първия и го обстрелва — и най-сетне го улучва!

Ударът не беше достатъчно силен, за да накара планера да експлодира, но той се преобърна, понесе се известно време безпомощно из въздуха и накрая почна да се спуска към земята с пронизителния шум на двигателя си.

Черити извърна бързо глава и притвори очи, когато планерът падна през няколко улици и се разлетя на всички страни вследствие невероятна експлозия. Ударната вълна огъна дърветата в гората, последвана от жарка въздушна маса, която разпали из сградите безброй малки пожари. Черити се притисна, притаила дъх, към земята, после вдигна поглед и погледна с насълзени очи към посолството отсреща.

Ударната вълна и там беше съборила всички на земята. Но мравките отново се изправяха на крака и подновиха атаката си, сякаш нищо не е било!

Много малко от тях стигнаха до улицата. Пронизителният рев отново разкъса нощта и внезапно планерът отново се появи над улицата. Лазерните му оръжия святкаха и превръщаха сградата на посолството и повечето от мравките във вряща лава.

Черити разбра, че може би им се удава последен шанс. Бързо скочи на крака, притича до Нет и Скудър и даде един последен изстрел към някаква мравка, която неизвестно как беше оцеляла при нападението. Съществото се разтопи всред ярката светкавица. Почти едновременно с това Скудър стреля и уби последната оцеляла мравка.

И така, битката беше приключила. Улицата и голяма част от територията на посолството се бяха превърнали в нажежен до бяло килим от пламъци и малкото фигури, които се надигаха сред трепкащите отблясъци на огъня, имаха ясни човешки очертания. Въпреки това Черити остана още няколко секунди на мястото си, докато се увери, че не ги заплашва никаква друга опасност, и едва след това пусна оръжието си и се огледа за Елен.

Девойката беше излязла от прикритието си и беше изтичала при Барлър. Когато Черити се приближи до нея, тя забеляза, че Барлър почва да се движи. Но се отказа да стреля още веднъж по него, а приседна до дъщеря му и само насочи заплашително оръжието към гърдите му.

Барлър отвори очи. В първия момент погледът му беше пуст, после животът отново се върна у него и той погледна към Черити със смесица от разочарование и гняв.

— Какво стана? — попита той. Гласът му прозвуча отпаднало.

Черити сви рамене.

— Не знам — отвърна тя. Но нещо при вашите приятели оттатък като че ли не е наред.

Пронизителният рев на планера, който отново се приближаваше, накара всички да погледнат нагоре. Огромният летателен диск се плъзна леко над улицата, описа малък кръг около горящата сграда на посолството и даде един-единствен, последен изстрел, който уцели вратата на сградата и причини някаква експлозия във вътрешността на постройката. След това планерът се спусна още по-ниско.

Може би Черити бе единствената, която не беше истински изненадана, когато вратата на планера се отвори и оттам се подаде някаква фигура. Гърк изохка изненадано, Скудър също се сепна и грабна оръжието си, но Черити бързо протегна ръка и свали надолу дулото му.

— Недей — каза тя.

Фигурата бавно слизаше по металната стълба, после се огледа и се отправи към Черити.

Внезапно Жан трепна като ударен и заекна от изненада:

— Този е… ловец! — изкрещя той, сочейки обвинително слабата, тъмнокоса фигура пред себе си. Някои и от останалите се стреснаха и към Кайл се насочиха дулата на няколко оръжия, но внезапно Елен се събуди от своята неподвижност.