Волфганг Холбайн - В руините на Париж

— Не! — извика тя. — Не стреляйте! Можете да му се доверите!

Черити погледна изненадано към момичето. Елен застана между Кайл и мъжете, които се целеха в него, и повтори още веднъж: — Не стреляйте!

— Но това е ловец! — повтори Жан.

— Нищо няма да ви направи! — отвърна Елен. — Моля ви, повярвайте ми!

— Дръпни се настрани, Елен — нареди един от мъжете и вдигна оръжието си.

Елен поклати глава и направи точно обратното, като застана право в целта за стрелба.

— Можем да му се доверим! — каза тя.

— На един ловец? — възрази Жан с пронизителен глас.

— Аз го познавам — отвърна Елен. — Веднъж вече ми е спасявал живота.

Черити погледна слисано към девойката.

— Тя има право — намеси се Черити. — Той няма да ни направи нищо.

Останалите свалиха оръжието си не много убедено. Дълбокото недоверие се четеше ясно по лицата им.

— Моля ви да побързате, капитан Леърд — произнесе спокойно Кайл. — Нямаме много време. Вероятно вече са потеглили доста военни кораби за насам.

— Да не би да му вярваш?! — изкрещя Гърк с пресичащ се глас — Та това е само някакъв нов трик!

— Не мисля, че имаме кой знае какъв избор — отвърна Черити.

Гърк понечи да възрази, но Черити даде знак на Скудър и въпреки че индианецът изглеждаше всичко друго само не и убеден в правотата й, той грабна джуджето, стисна го под мишница и притича покрай Кайл и Елен към стълбата на планера. След него се качи и Нет.

Черити се извърна бавно, погледна Барлър и му даде знак с поглед да я последва.

— Защо не ме застреляхте? — попита тихо Барлър.

— Защото вярвам, че не е необходимо — отвърна Черити! — Вярно ли е, че дъщеря ви познава Кайл? — попита тя, кимвайки по посока на Елен и Кайл.

Барлър се поколеба за миг.

— Да — каза той. — Вече ви признах, че тя не ми е истинска дъщеря. Осинових я, след като родителите й загинаха в джунглата. Никога не разбрахме как е останала жива. Но смятам, че сега вече зная.

— Вие наистина я обичате — прошепна Черити.

— Да — произнесе той тихо. — Обичам я.

— Но ще я загубите — каза Черити.

— Знам — отвърна Барлър с тъга в гласа.

— Тя не може да остане тук. Видя прекалено много и е прекалено интелигентна, за да не си обясни останалото, щом й се удаде възможност да размисли на спокойствие. Тя знае кой сте вие.

Барлър отново кимна и изгледа Елен с продължителен, нежен поглед.

— Ще ме оставите ли жив? — попита той.

— Няма причина да ви убиваме — отвърна Черити. — Няма да ви сторя нищо, Барлър. Но ви обещавам — добави тя тихо и сериозно, — че ще се върна и собственоръчно ще ви унищожа, ако тези хора тук пострадат от това, което стана днес.

— Това няма да се случи — отвърна Барлър. — Давам ви думата си, че на никого нищо няма да се случи. Вече ви казах — понятия като мъст и отплата са чужди за тях.

— Заради вас се надявам това да е истина — отвърна Черити. — Продължавайте да играете ролята на затворнически пазач, Барлър, щом това ви доставя удоволствие. Но не се опитвайте да ставате палач.

— Това никога не съм бил — отвърна Барлър. — Винаги съм бил само техен пазач.

Черити се обърна и бързо се отправи към рампата. Когато стигна до Кайл, тя докосна Елен за ръката и й посочи отворената врата.

— Можеш да дойдеш с нас, ако желаеш — каза тя.

Елен се поколеба. Погледът й се мяташе неуверено между баща й и планера.

— Аз…

— Не можеш да останеш тук — прекъсна я тихо Черити, така че никой от мъжете да не чуе думите й.

Елен се поколеба още малко и очите й отново се напълниха със сълзи. Но после тя се обърна и хукна нагоре по стълбата, изчезвайки във вътрешността на самолета.

Кайл също я погледна изненадано, после отклони погледа си към Барлър и го посочи въпросително.

— Той е мегаман — каза той.

Черити кимна.

— Знам.

— И го оставяш жив?

Черити отново кимна. После последва Елен във вътрешността на планера. След кратко колебание Кайл също влезе вътре.

След по-малко от две минути планерът се издигна и потегли с мощен рев на изток. Още преди да затихне оглушителният рев някъде там долу под улицата изтече последният срок на една шестдесетгодишна компютърна програма и подземните помещения на сградата на посолството се превърнаха в нажежен до бяло ад от разтапяща се стомана.

За новите приключения на бунтовниците Волфганг Холбайн разказва в следващата книга от поредица Черити: „Спящата армия“.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/5717