Волфганг Холбайн - В руините на Париж

— О-о — изплъзна се от устата на Скудър. Той преглътна няколко пъти и се опита да се усмихне, но успя да направи само грозна гримаса.

Черити също усети ледена тръпка.

— Петдесет или шестдесет… — бяха видели на какво е способен един-единствен от тези мъже; петдесет като него бяха достатъчни, за да се справят с една цяла планета. — Мисля, че по този начин си спечелихте няколко нови приятели, Кайл. Независимо дали ви се харесва или не.

Кайл бавно поклати глава. Гласът, му прозвуча някак си тъжно:

— Не е толкова просто, капитан Леърд. Не мога да остана при вас.

— Защо не? — попита Черити. — Нима сте все още задължен за нещо на Даниъл?

— Не става дума за него — отвърна Кайл. — Стоун се опита да ме убие. Защо, не знам. Но това няма никакво значение за вашето или моето състояние в момента. Не мога да остана при вас и вашите приятели, независимо дали искам или не. Бих представлявал само опасност за вас. И освен това аз… не мога да живея тук.

— Досега го правите — забеляза Черити.

— Първото и единствено правило е нарушено — отвърна Кайл напълно сериозно. — Нито един мегавоин няма право да се връща в Шаит след приключване на образованието си. При никакви обстоятелства. Аз съм длъжен да унищожа сам себе си. И може би ще го направя.

— Това е първото разумно изречение, което чувам днес от устата ти — отбеляза Гърк с жестокост. — Дай знак, ако се нуждаеш от помощ, приятел!

Неочаквано Кайл се усмихна леко. После пак се обърна към Черити.

— Не мога да остана при вас — каза той. — Оставете ме да си вървя. Давам ви честната си дума, че няма да предам нито вас, нито приятелите ви.

— А после?

Кайл сви безпомощно рамене.

— Не знам — призна той. — Това е… — Той млъкна, явно търсеше подходящи думи и поглеждаше почти умолително към Скудър, Нет и Черити. — Не разбирам — прошепна той. — Би трябвало да ви взема в плен. Би трябвало да… убия другите и да ви върна обратно при Стоун. И би трябвало… да елиминирам самия себе си. Първото и единствено правило е нарушено и аз… — Той отново млъкна и по лицето му пак се изписа странна смесица от безпомощност и отчаяние.

Гледката беше почти потресаваща. Черити беше видяла със собствените си очи как този на външен вид съвсем нормален човек с детско лице и нежни очи беше победил цяла една армия от чудовища. Беше усетила на собствен гръб какво означава да си преследван от същество като него, същество, което проследяваше дирите й с неумолимостта на машина и същевременно оставяше след себе си само смърт и унищожение. Но в момента изпитваше единствено съжаление към Кайл. Студеният гняв продължаваше да бъде вътре в нея, но тя разбра едва сега, че той се отнасяше не към Кайл, че никога не се е отнасял до него. Този гняв беше насочен винаги само към тия, които бяха насъскали този човек да я преследва; същества, които боравеха с хората като с шахматни фигури, които ги разместваха насам-натам и ги жертваха, както си искаха.

— Добре. Всичко е наред — произнесе тя.

Скудър я погледна с леко объркване, докато Гърк трепна като ударен и се задъха:

— Какво значи това — наред?! — закрещя той.

Черити не обърна внимание на виковете му.

— Вървете си, Кайл — каза тя. Вие удържахте думата си. Времето, което бях поискала от вас, отдавна изтече.

— Да не си полудяла? — изрева Гърк. — Той ще ни предаде! Веднага ще ни предаде на събратята си!

— Млъкни най-сетне, мънико — каза Скудър. — Ако наистина го беше искал, отдавна да ни беше унищожил.

Черити беше малко изненадана, защото по-скоро беше очаквала от Скудър да й се противопостави.

— Можете да си вървите, Кайл — повтори тя още веднъж. — Но може да останете и при нас. Аз ви се доверявам. Заедно може би имаме по-голям шанс да се измъкнем оттук.

Кайл тъжно поклати глава.

— Има само едно място, където не ви застрашава нищо каза той. — Свободната зона. Не е много далеч оттук. С малко късмет ще успеете.

— Тогава ни придружи — каза Нет. — Заедно сигурно ще се справим.

Кайл отново поклати глава.

— Не мога — каза той. — Не мога да отида там, както и вие не може да дойдете с мен.

— А къде отиваш? — попита Скудър.

— В базата — отвърна Кайл, сочейки отново зад гърба си.

— Но това е равнозначно на смъртта ти! — извика изплашено Нет. — Нали сам ти каза, че те ще те убият.

Черити бързо я погледна и я накара да замълчи.

— Той точно това иска, Нет.

Кайл я погледна почти отчаяно. И Черити тихо продължи:

— Нали съм права, Кайл? Искате да се върнете, за да умрете там. Не тук, близо до нас, където бихте ни навредили, а колкото се може по-далеч от нас. Но знаете ли защо го искате, Кайл?