Волфганг Холбайн - В руините на Париж

— Внимавайте там отпред!

Черити се стресна посред разсъжденията си и автоматично посегна към оръжието си, но предупредителният вик на Кайл се отнасяше не до нея, а до Нет.

Младото момиче реагира така бързо и хладнокръвно, както бе очаквала и Черити. Тя също извади оръжието си и застина на мястото си, като започна да оглежда с безкрайно внимание обкръжението си.

Но и не установи нищо особено като Черити, която след кратко колебание застана до нея и заоглежда избуялата зелена стена, която ти обграждаше от три страни.

Малко ядосано се обърна към Кайл. Мегаманът се увери с бърз поглед, че Скудър няма да има нищо против, ако се отдели от мястото си в малката група, и бързо се отправи към тях. Не произнесе нищо, но мълчаливо посочи към един подобен на кълбо храст на височина колкото човешки бой.

Черити пак не можа да открие нещо по особено по храста, с изключение на разпръсната на неравномерни петна бяла, прозрачна субстанция, полепнала по трънливите клонки.

— Какво има? — попита тя, смръщила чело.

Вместо да отговори, Кайл мина напред, спря на метър разстояние от храста и протегна ръка. Пръстите му леко докоснаха подобните на захарен памук валма, при което веществото смени веднага цвета си и странно оживя. Мъхестото бяло кълбо се превърна в тъмносива потрепваща топка, която секунда по-късно експлодира беззвучно и се разля върху ръката на Кайл.

Мегаманът бързо направи крачка назад и се обърна. Ръката му продължаваше да бъде сива, но когато той се приближи, те видяха, че не кожата му се беше променила. Ръката на Кайл беше покрита чак до над китката с някакъв слой от миниатюрни, пълзящи, сиви телца; дребни насекоми с мъхести тела, големи колкото грахово зърно, и с осем крака, които се движеха с бесен темп. Отвратена, Черити направи гримаса, когато разбра, че това са паяци.

Въпреки това се приближи до него и се накани да се наведе любопитно над ръката му, но мегаманът внезапно вдигна другата си ръка и й направи знак да се дръпне.

— Внимателно — каза той. — Те са силно отровни.

После погледна към Нет.

— Едно или две ухапвания, и щеше да си мъртва.

Нет пребледня, но не каза нищо, а в това време се приближиха Скудър и джуджето. Скудър разгледа ръката на Кайл подобно на Черити със смесени чувства на интерес и отвращение, а лицето на Гърк се мъчеше да изрази отегчение.

— А защо на вас не ви става нищо? — попита Черити.

— Имам имунитет срещу тяхната отрова — отвърна Кайл. Изведнъж той се усмихна, сви ръката си в юмрук и тази армия от миниатюрни паяци трепна като от удар с електрически ток и измря. Животинките се сгърчиха, свиха крайниците си към телата и се отрониха на земята подобно син прах.

— Но те нямат имунитет срещу вас — проговори изненадано Черити.

Нет инстинктивно сложи ръка пред устата си, погледна към храста с бели и зелени петна пред себе си и бързо отстъпи крачка назад, макар че се намираше на сигурно разстояние от тях. После вдигна объркано поглед към Кайл.

— Благодаря — каза тя тихо. — Мисля, че ми спаси живота.

Кайл не й отговори, но Гърк отново се възползва от ситуацията, за да пусне някоя от своите хапливи забележки.

— Да — изпръхтя той. — Само че се питам защо.

Черити се накани да отговори рязко, но после размисли и се отказа, след което се обърна отново към Кайл, като погледна въпросително.

— Знаете ли, Кайл — започна тя, — доста рядко се случва двамата с Гърк да сме на едно мнение. Но този път съм съгласна с него. Защо правите това? — Тя смръщи чело и посочи към храста. — Струва ми се, че бихте могли най-спокойно да изчакате аз или Нет да бъдем изядени от тези същества. На никого от нас няма и да му дойде на ума да ви упрекне в нещо.

— Интересна мисъл — отвърна Кайл. После се усмихна едва доловимо. — Предлагам следващия път първо да обсъдим въпроса дали да ви предупредя за някоя опасност или не. — Този път той дори не си направи труда да прикрие ироничната нотка в гласа си.

Но Черити остана сериозна.

— Говоря съвсем сериозно, Кайл — каза тя. — Защо го правите? Нима Гърк е прав и това е само някакъв нов трик, за да ни вкарате в клопката?

Кайл я погледна настойчиво, после поклати безмълвно глава.

— Но защо тогава? — настояваше Черити. — Преди това, в помещението с трансмитера, Кайл… двете животни щяха да ни убият, ако не ги бяхте нападнали. Да не сте напуснали Даниъл и сега си търсите нова работа? Или чисто и просто не обичате нищо, което се движи на повече от четири крака?