Волфганг Холбайн - В руините на Париж

Дори и саркастичният тон да беше направил впечатление на Кайл, то той не му обърна внимание.

— Трябва ми… време — произнесе тихо той. — Трябва да размисля.

— За какво? — попита Черити.

— Може би е разбрал, че стои на погрешна позиция — предположи Нет.

Черити й даде знак да замълчи. Мегаманът стоеше абсолютно неподвижен пред нея. Лицето му не издаваше никакво чувство, но на нея й се стори, че вижда как мисълта дълбае зад челото му. И изведнъж отново си спомни израза на недоумяващ ужас в очите му, секунди след като беше излязъл от трансмитера. Нещо ставаше вътре в този човек.

— Даниъл ви е предал, нали? — попита тя тихо. — Искам да кажа, че не беше случайност или грешка, задето нападнаха вас, а не нас. Нали е така?

— Аз… — устните на Кайл затрепериха. Огледа се почти безпомощно наоколо. Самоувереността му беше като пометена. — Аз… не зная — произнесе той накъсано. — Всичко е… неправилно. Това тук е Шаит. Нямам право да се връщам тук. Ще ме убият, ако ме открият.

Мина известно време, докато Черити изобщо схване за какво твори мегаманът.

— Шаит? — повтори тя. — Шаит… Шаитаан…

— Това е мястото, където отнасят децата — предположи Скудър. — Децата, които взеха Анжела и другите жрици, за да ги посветят на Шаит. Те… те биват водени тук, на това място, нали?

Кайл го погледна несигурно и кимна. Но не каза нищо.

— Какво правите с тях? — попита Скудър. Лицето му беше разкривено от гняв, а гласът му мина във фалцет. Внезапно той се приближи до Кайл и вдигна ръце, канейки се да го сграбчи и разтърси, но не го докосна, а само се вгледа в него, изпълнен с омраза. — Какво става с тях? Защо водите всички тези деца в този ад? Какво правите с тях?!

— Нищо — отвърна спокойно Кайл.

— Къде са те? — изрева Скудър. — Убихте ли ги? Да не сте хранили с тях тези гадове тук?

— Не говори глупости, Скудър — каза Черити, но индианецът не й обърна внимание.

Кайл поклати глава отрицателно. Скудър беше застанал пред него с вдигнати заплашително ръце, но погледът на Кайл не показваше ни най-малка следа от страх. Ако Черити изобщо можеше да разпознае някакво чувство в очите му, то това беше в най-добрия случай мека, странно безделна тъга.

— Естествено, че не — каза той. — Те са в базата.

— Знаеше ли Стоун за това? — попита Черити, за да отслаби малко напрежението на опасната ситуация. Знаеше, че Скудър може да изгуби контрол над себе си. Разбира се, индианецът знаеше, че Кайл не е виновен. Ако можеше да се говори за вина, то той се числеше към жертвите, а не към извършителите на престъпленията. Но Скудър чисто и просто търсеше обект, върху когото да излее яда си.

Тя бързо се изправи между Кайл и Скудър.

— Знаеше ли той за къде води този трансмитер? — повтори тя пак въпроса си.

Кайл отново кимна безмълвно.

— Но въпреки това той ви принуди да ни последвате — продължи Черити с неспокоен поглед към Скудър. — Искам да кажа, че той е знаел съвсем точно, че ако минете през този трансмитер, това означава сигурна смърт за вас. Но въпреки това е настоявал.

— Той ме блъсна вътре — каза Кайл.

— Очевидно много е държал да му паднеш отново в ръчичките — намеси се Скудър и продължи да гледа Кайл с безкрайна омраза.

— Или да се отърве от някой друг — добави Черити много сериозно.

Мегаманът не реагира и на тази забележка, но лекият блясък в погледа му показа на Черити, че сигурно е мишо близо до истината.

— На вас ви е забранено да пристъпвате това място — продължи тя. — Какво ще стане, ако все пак го сторите, Кайл?

— Те ще ме елиминират — отвърна Кайл. — Всеки „наемник“ ще стреля веднага по мен.

— Наемник?

— Вие ги наричате мравки — отвърна той. — Но ще стрелят не само те. Другите също ще ме преследват.

— Кои други? — попита разтревожено Скудър.

— Другите като мен — отвърна Кайл.

Скудър пребледня и отвори невярващо очи.

— Да не би… това да означава, че… тук има и други като теб? — възкликна той.

Кайл го погледна сериозно и кимна.

— Това е планетата, на която ние израстваме и ни обучават — каза той. — Шаит.

— Какво значи това? — намеси се Нет. — Тази планета.

Черити я накара да млъкне само с един повелителен жест.

После се обърна отново към Кайл.

— Искате да кажете, че сте израсли тук? Тук, в тази джунгла?

— Не в джунглата. — Кайл посочи неопределено на север. — В базата. Но тя не е далеч оттук.

— И колко такива… като вас има там? — попита Скудър задъхано.

Кайл сви рамене.

— Не зная. Тук няма много. Но не е само този единствен Шаитаан. Мина доста време, откакто бях тук. Тогава бяхме петдесет или шестдесет. Не мога да си спомня съвсем точно.