Волфганг Холбайн - В руините на Париж

Планерът се приближи, превърна се и огромно чудовище с диаметър три метра, което тласкаше пред себе си вълна от горещ, пълен с вой въздух и мина бързо над скривалището на Жан!

В първия момент той беше така слисан, че дори не схвана какво се случи. Знаеше само, че е жив все още — но не знаеше защо. После нажежената въздушна вълна, която планерът влачеше след себе си като невидим шлейф, удари джунглата и речния бряг. Жан имаше чувството, че нещо го сграбчва и вдига нависоко, а после го завърта във въздуха подобно на изсъхнало листо. Той изкрещя, потърси отчаяно, макар и безсмислено, нещо, за което да се залови, и видя как речният бряг и петнадесетметровата пропаст под него сякаш подскачат нагоре. Няколко пъти се превъртя във въздуха, преди да се удари със страшна сила в земята. Ужасна болка като че ли разкъсваше всяка отделна става на дланите, ръцете и раменете му и за момент изпита страховитото чувство, че някой с невидими, невероятно силни ръце го дърпа за краката и се опитва да го повлече завинаги в бездната. После той застина на мястото си след едно последно, много силно потръпване и остана да лежи, стенейки от болка и от страх.

Ревът на планера продължаваше да изпълва въздуха. Но се отдалечаваше. Жан вдигна с мъка главата си, опита се да избърше сълзите, които премрежваха погледа му, и се огледа, без да разбира нищо, в огромния сребърен диск, който за няколкото секунди се беше вече отдалечил на няколко километра. Постепенно започна да разбира защо е все още жив: нападението не беше насочено към него. Компютърът на планера очевидно беше засякъл някоя по-значима плячка.

Огромният летателен апарат внезапно забави ход, наклони се наляво и почна да описва шеметен кръг над реката. За момент Жан си помисли, че екипажът му най-сетне е разбрал грешката си и сега се връща, но в този момент планерът застина абсолютно неподвижно над средата на реката и почна бавно и почти безшумно да се спуска към речния бряг.

Жан разбра, че може би все още има някакъв шанс. Бързо, но въпреки това много предпазливо запълзя към края на гората. Разстоянието беше по-малко от пет метра, но Жан умря хиляда пъти, докато минаха няколкото секунди, които му бяха необходими, за да го измине. Дори не се осмели да вдигне глава и да погледне още веднъж планера.

Стигна невредим края на гората и се отпусна с въздишка на облекчение зад някакъв храст, който въздушната струя след профучалия планер беше наполовина изтръгнала от земята. Почти минута полежа така, вдишваше и издишваше с мъка и не можеше да мисли за нищо друго, освен за това, че се беше отървал още веднъж.

След известно време се подпря на длани и колене и пропълзя още малко навътре в гората. Едва тогава се реши да се поизправи предпазливо и отново да погледне към планера.

Огромният летателен диск стоеше неподвижно около пет метра над земята. Жан можа да различи няколко жълти и червени светлини, които потрепваха в неравномерен ритъм от долната му страна. Но ярката лазерна светлина, която очакваше, не се появи и сега.

„Тук нещо не е наред“, помисли си изненадано Жан. Още докато размишляваше объркано, върху долната страна на диска се появи тесен процеп, който се разшири и превърна в ярко осветен четириъгълен отвор. Появи се тънка метална стълба и опря в земята, а само секунди по-късно десетина мравки напуснаха планера.

Жан инстинктивно се сви още повече зад своето прикритие, въпреки че летателният апарат беше твърде далеч, за да могат мравките да го открият случайно.

Огромните същества се строиха в широк полукръг на брега, а стълбата се скри отново в самолета и вратата се затвори. Секунди по-късно дисковидният летателен апарат започна отново да набира височина. Жан видя с изумление как самолетът се понесе над реката, приближи се бавно и безшумно към острова и изчезна зад него!

Жан изчака цяла минута, притаил дъх, в очакване той да се появи отново, но после разбра, че това няма да се случи. Планерът беше заел позиция от другата страна на острова, за да изчака някого.

„Те правят засада“, помисли си изненадано Жан. Но за кого? Какво, по дяволите, ставаше тук? За всичките години, когато беше идвал насам, такова нещо не се беше случвало.

Да не би тези приготовления да бяха заради непознатите, които беше видял?

Това беше единственото логично обяснение за Жан и въпреки това той не можеше да разбере смисъла му, тъй като, ако те наистина бяха господарите на ловеца, защо тогава мравките трябваше да им устройват капан?