Волфганг Холбайн - В руините на Париж

Черити разбра какво става още преди то наистина да се е случило, но бе прекалено изненадана, за да може да реагира.

А може би и изобщо не беше възможно да направи каквото и да било.

Слисването в погледа на старата жена отстъпи място на внезапен ужас. Очите й се разшириха и тя внезапно нададе пронизителен вик, като отблъсна ръцете на Кайл. Все още крещейки, тя скочи, заудря Кайл, обзета от сляпа паника, и залитайки, побягна от него. Мегаманът се опита да я задържи, но успя да улови само единия ръкав на одеждите й, който се откъсна и остана в ръката му, тъй като жрицата продължи да бяга от него.

Кайл се опита да я настигне, но силите му го напуснаха. Той изгуби равновесие и се строполи на пода. Черити и Нет също се опитаха да настигнат старицата. Тя се изплъзна светкавично от Нет, а когато Черити се опита да я хване за раменете и да я задържи, жрицата я удари толкова изненадващо силно, че Черити залитна.

Скудър изруга и се понесе напред. Жрицата спря изведнъж. Продължаваше да крещи, но гласът й вече не приличаше на човешки глас. От устата й течеше слюнка, лицето й се беше разкривило. Приличаше на луда. Огледа се като подгонен звяр наоколо, разбра, че няма никакъв изход, и се хвърли в единствената посока, от която никой не идваше насреща й: към трансмитера!

Кайл нададе изплашен вик и се опита да се изправи. Но дори и да беше имал сила за това, движението му щеше да е закъсняло. Старата жена стигна до металния пръстен и се хвърли с разперени ръце в него. За миг тялото й като че ли увисна безтегловно в нищото, после загуби цвят и измерения, стана прозрачно и изчезна.

Викът на уплаха на Кайл се превърна в ужасено пъшкане. Той се свлече назад, захлупи лице в шепите си и простена тихо.

— По дяволите! — каза Скудър. — Това не биваше да се случва!

Обърна се настрани и сведе ядосано поглед към мегамана.

— Накъде води този трансмитер? — нахвърли се той върху него.

Кайл вдигна очи към индианеца. Лицето му не издаваше никакви чувства. Но изведнъж на Черити й се стори, че прочита в погледа му отново този дълбок, безкраен ужас.

— Наникъде — отвърна той тихо.

Скудър направи ядосано движение с ръка.

— Какво означава това „наникъде“?

— Това е само приемател — проговори тихо Кайл. — Това тук е Шаит. Място, към което пътищата само водят, но никога не извеждат.

Индианецът продължи да гледа Кайл недоумяващо, но Черити бе обхваната отново от вледеняващия ужас, когато разбра какво означават тези думи на мегамана.

— Искаш да кажеш… че няма… втори приемник? — поиска да се увери тя.

Кайл поклати отрицателно глава.

— Не — прошепна той. — Трансмитерът не води за никъде.

— Трябва ли да означават това, че тя о мъртва? — попита Скудър.

Кайл кимна, без да го поглежда.

— Лъже! — произнесе плачливо Гърк. — Не му вярвайте нито дума!

— Щом си толкова сигурен, малкия — каза меко Нет, — хайде тогава да те хвърлим вътре, за да провериш какво всъщност има на отвъдната страна! — Това, разбира се, не беше казано сериозно, но беше достатъчно, за да накара Гърк да млъкне окончателно. Той направи гримаса, изплези се на девойката и скръсти предизвикателно ръце пред гърдите си.

— Хайде — подкани Скудър — да изчезваме оттук.

Помогнаха на Кайл да се изправи. Кожата му беше много мека, почти като пихтия. Същевременно беше така гореща, че докосването до нея причиняваше болка. Очевидно невероятният оздравителен процес бе само привидно приключил. Черити бегло си зададе въпроса, какво ли не би направил само някой биолог от двадесети век, ако можеше да види този човек поне само за час през своите рентгенови апарати и скенери. Вероятно би изгубил разума си, ако това би му се удало.

Погледна замислено към вратата, през която бяха влезли мравките и жрицата. Коридорът продължаваше да пустее. Би дала много, ако можеше да хвърли поглед зад някоя от безбройните други врати, които преграждаха разклоненията от зле осветения коридор. Тази сграда съвсем недвусмислено беше строена от хора, и все пак… Почувства отново зловещия трепет, който я обземаше всеки път, когато се доближеше до същества или апарати от Морон. После рязко се обърна.

— Хайде, тръгваме. — Тя посочи към Кайл. — Ти ще вървиш пред нас.

Мегаманът кимна. Болезнената бледност на кожата му като че ли се засили, когато той мина през ниската врата и се озова под зловещата тюркоазна светлина на това изкуствено небе. Черити видя как Гърк се кани да тръгне след мегамана и бързо му препречи пътя. Като се изключи обстоятелството, че те почти непрекъснато се караха, джуджето се радваше на пълното й доверие. Но в момента не би се изненадала особено, ако той чисто и просто пренебрегне заповедта й и блъсне Кайл в пропастта при първата удала му се възможност.