Волфганг Холбайн - В руините на Париж

Но тя изобщо не се стремеше към това.

Скудър я погледна въпросително и вдигна ръката, с която държеше оръжието. Черити поклати отрицателно глава.

— Не — произнесе тя тихо.

Скудър не отговори, само едва забележимо сви рамене и отново отпусна ръката си. Нет също я изгледа изненадано, но замълча.

Само Гърк продължи да недоволства:

— Още отначало си знаех, че е лудост да си имам вземане-даване с вас! Вие сте направо луди!

— Моля те, Гърк, замълчи! — произнесе Черити. Гласът й беше спокоен, някак уморен, но може би точно това беше тонът, който можеше да накара Гърк да млъкне. Джуджето продължи да я гледа с упрек, но не каза нищо повече, а само се извърна подобно на капризно дете и насочи вниманието си към жрицата от Шаит.

— А какво ще правим сега с него? — попита Скудър след известно време. Посочи въпросително към мегамана, а после направи същото движение по посока на отворената врата на другия край на помещението. — Трябва да изчезваме оттук, преди да са дошли и други като тия.

— Още малко — отвърна Черити. — Аз… ще трябва да поразмисля. — Знаеше, че Скудър имаше пълно право. Вероятно тази сграда гъмжеше от мравки.

— Можем чисто и просто да го оставим да си лежи така — предложи Скудър. — Не мога да си обясня как все още продължава да е жив. Но дори и някак си да съумеят да го закърпят отново, ще им трябва все пак известно време.

— Аха! — възкликна Гърк. — Дай му един час и той ще може да играе футбол с теб, Скудър. Само че с главата ти в качеството на топка!

Скудър изгледа ядосано джуджето и пак се обърна към Черити.

— Какво чакаш?

— Може би се кани да го попита дали му е нужно болкоуспокоително — вметна злобно Гърк.

Черити се накани да отговори, но в този момент Нет изохка изненадано и посочи с дясната си ръка към припадналия.

— Гледайте!

Черити неволно го беше очаквала и въпреки това изпита леден ужас, когато видя какво има предвид Нет: дланите на мегавоина представляваха кървави, обезформени израстъци, когато се беше появил от трансмитера. Но сега тя видя как овъглената му плът започна да се регенерира с невероятна скорост, сякаш всяка отделна клетка на тялото му се беше събудила за собствен, пулсиращ живот. Това беше ужасяваща и същевременно пленителна гледка. Изгорялата плът се обновяваше, започваше да нараства и да придобива розов цвят, образуваше се нова кожа, а накрая израснаха дори и ноктите.

Черити погледна изплашено към лявата ръка на мегавоина. Зловещият възстановителен процес беше започнал и там и не само кожата се обновяваше! Сякаш беше част от тялото му, прилепналата черна униформа започваше да се регенерира; овъглената материя се превръщаше отново в лъскава цялостна тъкан, която само привидно изглеждаше черна; в действителност това не беше никакъв цвят, тъканта се нагаждаше подобно на кожата на хамелеона, на окраската на пода, върху който лежеше мегавоинът.

— О, богове! — изохка Нет слисано. — Но това не може да бъде!

— Ха! — възкликна Гърк почти триумфиращо. — Това са ръцете му, нали? Почва се винаги с ръцете. Това са най-опасните му оръжия, казвам ви. Но и без това скоро ще го усетите на собствения си гръб!

— Млъкни най-сетне! — извика гневно Черити.

Гърк измърмори нещо в отговор, но Черити дори не го погледна, а наблюдаваше със смесица от възхищение и ужас как се регенерира тялото на мегавоина направо пред очите й. Смъртоносните рани се скриха. Постепенно се изгладиха и разкривените черти на лицето му. Дишането му се успокои.

Минаха още пет минути, преди да се изгубят всички видими следи от нараняванията му. А после минаха още трийсетина секунди, преди да отвори очи с дълбока въздишка.

Първото нещо, което прочете в погледа му, беше лека уплаха, а после и нещо като научно любопитство, с което разглеждаше миниатюрните кристали на трите лазерни оръжия, които Нет, Скудър и Черити директно бяха насочили към лицето му.

— Разбирате ли ме? — попита Черити.

Мегавоинът даде утвърдителен знак с очите си.

— Добре — продължи сериозно Черити, — защото няма да повтарям това, което ще ви кажа сега. Изобщо не знам кой или какво сте. Също така не съм наясно как успяхте да преживеете всичко това. Но съм повече от сигурна, че няма да оцелеете, ако изгорим мозъка в черепната ви кутия — а точно това ще направим, ако мръднете дори само пръста си, ясно ли е?

Мегавоинът затвори очи и после пак ги отвори. Беше разбрал. И сигурно беше наясно, че Черити наистина мисли сериозно това, което казва. Въпреки това в погледа му нямаше ни най-малка следа от страх, а само някакъв мек, ироничен отблясък. Черити се попита дали все пак Гърк не е бил прав. Беше прекалено уверена, че дори този мегавоин не би оцелял, ако те и тримата стрелят в него от толкова малко разстояние, но изведнъж загуби тази увереност, че ще се справят, ако той решеше да предприеме нещо в своя защита. Беше видяла със собствените си очи колко бърз можеше да бъде този мъж.