Волфганг Холбайн - В руините на Париж

А миг по-късно Черити видя очите му.

Този човек бе неин враг, мислеше си тя почти истерично. Най-опасният противник, с който някога се е сблъсквала, жив робот, който Стоун беше насъскал срещу нея и спътниците й и който вероятно би ги преследвал и до края на Галактиката, ако се наложеше. Не човек, а машина, чиято единствена задача се състоеше в това да убива.

И въпреки това в погледа му тя не прочете нито враждебност, нито гняв, дори не и студенина или нечовешка решителност, която беше проявявал до този момент, а само болка, която беше много по-дълбока, отколкото ако беше предизвикана от физическа болка. Този мъж приличаше на някого, който беше изгубил всичко, комуто бе откраднато нещо много важно, може би единственото, в което някога беше вярвал. Когато беше излязъл със залитане от трансмитера, тя беше изпитала истински страх от него, тъй като и той не се беше поколебал нито за миг и веднага се беше хвърлил към Скудър, събаряйки го на земята без ни най-малкото усилие. Но изведнъж Черити осъзна, че не е съвсем сигурна дали трябва да се бои повече от този мъж. Въпреки ужасното си състояние, той все още можеше да се изправи и да ги избие със същата ловкост, с която се беше справил с двете огромни насекоми.

Но нещо го възпираше. Нещо, което…

Тънък, ослепително бял лъч докосна гърдите на мегамана. Той се изправи и залитна с вик напред, когато лазерният лъч прониза тялото му и освободи светкавично цялата си енергия в намиращата се зад него стена. Скалата се нажежи до червено, а от гърба на разкъсаното сако на мегамана лумнаха пламъци.

Той падна по очи, после се претърколи със стенание по гръб, за да задуши пламъците, и отново се надигна, когато втора лазерна светкавица прониза тялото му.

Черити скочи на крака с едно-единствено движение. Аби Ел Гърк беше само на два метра зад нея. Беше взел едно от лазерните оръжия, които мегаманът беше избил от ръцете на мравките, и тъкмо го насочваше към падналия, за да отпрати трети изстрел към него.

— Не!

Джуджето дори не й обърна внимание. Той разкрачи крака и стисна оръжието с двете си ръце, за да може да се прицели по-добре; една стойка, която вероятно беше наблюдавал у самата нея. Изражението на сбръчканото му лице издаваше чиста омраза. И докато вдигаше оръжието и същевременно отстъпваше крачка встрани, за да не я нарани и да има добра видимост към мегамана, с него стана безшумна, ужасяваща промяна: той продължаваше да бъде джудже с прекалено голяма глава, тънки ръчици и лице, сякаш излязло от страниците на комиксите. Но добродушният, винаги готов за шеги гном внезапно се беше превърнал в грозен урод, който беше обладан от едно-едничко желание: да убива.

Черити мигновено се озова между него и падналия на земята мегавоин.

Гърк изруга, вдигна оръжието нагоре и я изгледа гневно:

— Какво означава това? — извика задъхано той. — Да не си полудяла?

Вместо отговор Черити набързо издърпа оръжието от ръцете му. Очите на Гърк се разшириха от изненада и за частица от секундата в тях проблесна отново тази зла, неукротима омраза. Този път тя беше насочена не към някой друг, а към самата нея.

— Какво означава това? — повтори той със стържещ глас. — Трябва да го убием! Когато дойде на себе си, ще унищожи всички ни!

Черити погледна през рамо към падналия мегаман. Той не помръдваше, а под него постепенно се образуваше тъмна, все по-голяма локва. И въпреки това продължаваше да внушава чувство за заплаха.

Гърк вдигна ръце почти умолително.

— Убий го! — призова я отчаяно. — Или ми остави оръжието, нека го направя аз, ако ти не можеш! Убий го, Черити, или той ще ни убие!

Черити го погледна, поклати глава отрицателно, после се обърна, размени бърз поглед с Нет, която се беше подпряла с коляно и една ръка на земята, и й подхвърли оръжието. Очевидно Нет в този момент дори не осъзна какво се иска от нея, но улови оръжието инстинктивно и го насочи към неподвижното тяло на преследвача им.

— Следи го — нареди Черити. — А почне ли да прави глупости, застреляй го!

Нет кимна объркано, а и очите на Гърк се появи въпросително, почти дебнещо изражение, като че ли не беше съвсем наясно какъв смисъл бе вложила Черити и заповедта си.

Черити се втурна към вратата. С един бърз поглед тя се увери, че жрицата от храма Шаит, която мравката бе съборила на земята, в момента не представлява никаква заплаха. Беше седнала, облегната на стената и беше в съзнание, но изразът на лицето й беше застинал, а погледът на широко разтворените очи — стъклен и празен. Черити се усъмни дали тя изобщо разбира какво ставаше тук.