Волфганг Холбайн - В руините на Париж

— Окей — каза Черити след кратък размисъл. Можете ли да станете?

— Да — отвърна мегавоинът.

Гласът му изненада Черити. Звучеше меко, почти като на дете или на млада жена, но въпреки внушителната му външност и здравата мускулатура, която сега отново се очертаваше под униформата му, той странно хармонираше с него, поне с очите му. Погледът им объркваше Черити. Това не бяха очите на убиец…

— Добре — каза Черити. — Тогава ме чуйте. Можехме да ви убием, това ви е известно.

— Да.

— Не го направих — продължи Черити. — И аз самата не знам добре защо, но смятам, че беше правилно. Изборът е ваш: можем да ви унищожим още сега или пък вие ще ми обещаете да не вършите глупости и ще дойдете с нас…

Този път мегавоинът не отговори. Но в ироничния израз на очите му се появи и леко учудване.

— Не искам да се биете на наша страна — продължи Черити. — Това, което искам, е да говоря с вас. Ако дойдете с нас и ми обещаете да ни дадете час преднина, тогава ще ви оставим жив.

Гърк извика от изненада и започна отново да протестира на своя чужд, почти комичен език. Но Черити не му обърна никакво внимание. Тя внимателно наблюдаваше мегамана, който известно време спокойно отвръщаше на погледа й и очевидно размишляваше върху предложението й. После кимна в знак на съгласие.

— Съгласен съм.

— Не му вярвайте — изкрещя Гърк. — Тоя мизерник лъже! Целият той е една-единствена жива лъжа!

Черити му отправи такъв поглед, че гномът изведнъж замълча, а после отново се обърна към мегамана.

— Как се казвате? — попита тя.

— Кайл — отвърна мегавоинът. — Наричат ме Кайл.

— Добре тогава, Кайл — каза Черити. — Имам честната ви дума. Един час — докато се измъкнем оттук.

Тя се изправи и бързо се отдалечи на две крачки от него. Скудър и Нет побързаха също така да оставят някакво разстояние между себе си и мегавоина, когато той започна да се изправя.

Движенията му бяха бавни и несигурни. Регенериращият процес на тялото му изглеждаше завършен, но силите му съвсем не бяха още възстановени. Черити регистрира този факт с чувството на абсурдно облекчение. Очевидно дори това невероятно същество имаше граници на своите възможности.

Тя погледна още веднъж изпитателно мегамана, после отпусна ръката, с която държеше оръжието, и накрая го пъхна в колана си. Скудър ококори слисано очи, Нет също я погледна с изумление. Но Черити само поклати глава.

— Приберете тия неща — заяви тя. — Той ще удържи думата си.

— Така е — обади се Кайл. — Независимо от това, че те и без това няма да могат да ви помогнат.

Той говореше съвсем спокойно, без следа от пренебрежение в гласа си.

— Трябва да им сложите предпазителя — каза Кайл внезапно.

Черити го погледна недоумяващо и мегаманът вдигна ръка и посочи оръжието, прикрепено на колана й.

— Синьото лостче под дръжката. Дръпнете го назад. Можете по недоглеждане да си простреляте крака, ако неволно докоснете спусъка.

Черити припряно измъкна оръжието, обърна го насам-натам и откри малкото лостче под дръжката на такова място, което би било недосегаемо за човешката ръка, ако държеше нормално оръжието. Тя бързо го дръпна назад и отново прибра оръжието. Нет и Скудър повториха действието й след кратко колебание.

— Какво ще правим с нея? — попита Скудър, сочейки към жрицата от Шаит.

Черити се замисли за миг. Беше невъзможно да оставят тук старата жена; тя беше чула всяка тяхна дума, а Черити беше повече от сигурна, че мороните знаеха средства и начини да измъкват информация от хората независимо в какво състояние се намираха в момента. Но пък беше и невъзможно да я вземат със себе си.

— Мога да блокирам паметта й — предложи Гърк. — Само че не за дълго.

Черити погледна джуджето с изненада и добави към дългия списък от въпроси, които се канеше да му зададе, още няколко нови. Но не каза нищо, а само кимна и Гърк се наведе над жрицата, протягайки ръка към слепоочията й.

— Спри!

Черити замръзна по средата на движението си. Тя и Скудър вдигнаха изненадано поглед. Мегаманът се беше обърнал с мъчителни, бавни движения и беше вдигнал ръката си.

— Не я докосвай! — нареди той остро.

Гърк го погледна с омраза, но не посмя да довърши движението си и мегаманът се приближи с влачещи се стъпки към Гърк и старицата. Аби Ел Гърк наблюдаваше гневно как Кайл се приближава и накрая се навежда над жрицата.

— Не я докосвай — повтори той отново, — тя няма да ни предаде.

При звука на гласа му се случи нещо странно. Тръпка пробяга по лицето на жената. Очите й загубиха изцъкленото си изражение, което бяха имали през цялото време досега, и тя повдигна глава и погледна Кайл.