Волфганг Холбайн - В руините на Париж

Скудър се търкулна безпомощно на пода, удари се в стената и остана да лежи там, стенейки, а в това време мегавоинът направи огромен скок към падналата мравка. Огромното животно се опита да се изправи с някакво въртеливо объркващо движение, но колкото и да беше бързо, нямаше абсолютно никакъв шанс пред тази невероятна жива бойна машина.

Мегавоинът се приближи, ритна с крак ръката, която държеше третия лазер и светкавично приведе горната част на тялото си, когато мравката се прицели в него с четвъртото останало й оръжие. Лазерният лъч проби огнена следа по сакото му, но мегавоинът веднага реагира, сграбчи ръката и я пречупи на две. Стоманенотвърдият хитин се потроши като стъкло в дланите му.

Мравката издаде остро, изпълнено с болка свистене, опита се да се изправи, залитайки, и заслепена от болка и ярост започна да раздава удари около себе си. Един от хищните й нокти се заби като трирога дървена вила в рамото на противника. Мегавоинът изпъшка от болка, сграбчи сухата ръка и я откъсна.

Това беше прекалено много дори и за такова фантастично чудовище. Мравката се свлече на земята и издъхна, без да издаде звук. Цялата схватка беше продължила не повече от две, най-много три секунди.

Черити се изправи с мъка на крака. Огледа се отчаяно наоколо, когато мегавоинът извърна глава и я погледна. Трябваше й оръжие, нещо, каквото и да е, с което да може да отблъсне този жив боен робот!

Силен крясък я накара да се обърне.

В другия край на помещението Гърк се мъчеше с почти гротескни скокове да се спаси от хищните ръце на втората мравка, която като че ли все още не беше забелязала какво се беше случило с партньора й. Джуджето показваше смайваща сръчност и успяваше да се спаси от мравката. Но насекомообразното разполагаше не само с чифт ръце в повече, с които да преследва Гърк, то имаше и сякаш неизчерпаеми сили. Бавно, но неотклонно, чудовището натикваше Гърк към единия ъгъл на помещението, където щеше да го хване само след няколко секунди вероятно за да го разкъса незабавно на парчета!

Черити направи отчаян скок напред, улови чудовището там, където у човека би трябвало да бъде рамото, и с всички сили го дръпна назад. Физическата й сила далеч не беше достатъчна, за да започне схватка с гигантското същество, но атаката беше съвсем неочаквана. Тя се спъна и почти загуби равновесие от допира с гладката хитинова обвивка на мравката, но тласъкът беше достатъчен, за да накара животното да се дръпне и да залитне. Гърк издаде пронизителен звук и се измъкна изпод размаханите лапи на чудовището, за да се отдалечи с изненадващо бърз бяг; в същото време животното се обърна и насочи и четирите си ръце към безпомощно падналата на пода Черити. Тя се претърколи инстинктивно настрани и прикри с длани лицето си, преди стоманенотвърдите нокти на чудовището да прорежат дълбоки бразди по пода, точно там, където току-що беше се намирала главата й. С крайчеца на очите си видя животното да замахва повторно и предотврати с ръка удара. Трипръстата лапа с острите като нож почти петсантиметрови нокти спря на по-малко от педя пред лицето й; но ударът беше толкова силен, че изби цялата сила и чувствителност от дясната й ръка. Черити простена от болка, започна инстинктивно да рита с крака и усети как ритниците й биват оттласквани от хитиновата ризница на насекомото като от скала. Чудовището съскаше триумфиращо, с една-единствена рязка крачка се озова над нея и замахна за последния, решителен удар.

Но внезапно зад него изникна гигантска сянка. Около врата на мравката изотзад се обви една осакатена, окървавена ръка и я дръпна назад със сила, на която не можеше да се противопостави дори това невероятно чудовище. Черити чу сухо пращене, когато се пропука хитиновата обвивка на насекомото, а триумфиращото съскане се превърна в болезнено свистене и стенание.

Мегаманът нанесе три светкавични юмручни удара на мравката, при които тя залитна безпомощно назад и се удари в стената. Той замахна повторно подире й, стоманенотежките му юмруци се стовариха върху черепа й. Чудовището издаде последен, почти жален свистящ звук, после крайниците му омекнаха и то се свлече на земята подобно на марионетка с прекалено много ръце и крака, чиито конци са отрязани изведнъж.

Мегаманът застана за миг неподвижно. Олюля се, ръцете и краката му започнаха да треперят, после направи една-единствена мъчителна крачка, удари се в стената и опирайки се на нея, взе да се свлича надолу, като бавно се обръщаше. Лицето му представляваше разкривена маска от болка и паника, кръвта му изтичаше от поне пет-шест дълбоки рани, всяка от които би била достатъчна за смъртта на обикновен човек. Погледът му беше трескав, сякаш животът се мъчеше с всички сили да не угасне.