Волфганг Холбайн - Войната на паяците

— Мислите, че то е… устойчиво като вас?

Кайл отрече.

— Смятам, че ме превъзхожда толкова много, колкото аз вас — каза той. Изсмя се отново по същия огорчен начин, когато забеляза уплахата по лицето на Хартман. — Те са открили начин да създават живи същества като мене — каза той с лек упрек. — Вярвате ли, че биха използвали тази техника само спрямо чуждите?

— Другия го убиха твоите хора — подсети го Нет.

Кайл рязко поклати глава.

— Не убиха — поправи я той. — Унищожиха.

Хартман с ужас си спомни в какво състояние беше трупът на морона. Плъховете на джеърдите го бяха разкъсали на парчета. Но той досега бе вярвал, че това е станало само от кръвожадност или от прастара омраза между двете ненавиждащи се раси.

— Освен това няма да има никаква полза — продължи Кайл — дори и да можехте да го убиете с това оръжие. Аз трябва да го направя. Аз или някой друг джеърд. Би било безсмислено само да се разруши тялото му.

Хартман отново се отказа да получи отговор, но, изглежда, Кайл долавяше какво става зад челото му. Мегабоецът кимна.

— Ние си приличаме повече, отколкото си мислите — каза той, — поне в някои отношения.

Нет направи движение с ръка, сякаш искаше да изтрие думите му.

— И какво да правим? — попита тя с почти ядовит тон. — Да те занесем до него?

— Естествено не — отвърна Кайл. Той погледна надолу в краката си и очите му отново се изпълниха с болка, картина, която изпълваше Хартман в еднаква степен със съчувствие, както и с особено безпокойство. Естествено бе чул за необикновено големите възстановителни сили на мегабоеца и дори все още да не беше свидетел на този граничещ с вълшебство процес, досега не бе му идвала и мисълта, че може да бъде другояче, освен безболезнено.

— И той трябва да е ранен — продължи Кайл след известно време. — Или много объркан.

Хартман го погледна въпросително.

С обяснителен жест към самия себе си мегабоецът продължи:

— Обикновено чувства моята близост. Никога не бих се доближил достатъчно до него, за да го докосна с ръце.

— А трябва да го направите?

— Да — потвърди Кайл.

Нет стана и хвърли поглед навън. Хартман я погледна за миг, но тъй като тя не издаваше никакъв признак на безпокойство или нервност, концентрира вниманието си отново върху Кайл. Мегабоецът бе вперил празен поглед.

— Не намирате ли, че е настъпило време за едно или друго обяснение, Кайл? — попита тихо Хартман.

— Обяснение ли? — Кайл примига и Хартман се запита дали е толкова добър артист, или наистина не е разбрал какво изобщо има предвид Хартман.

— Обяснение — потвърди Хартман. Направи нервно движение с ръка. — По дяволите, Кайл, вие непрестанно говорите за неща, от които не разбирам дори и половината. Та аз наистина не знам какво представлявате. Разказвате ми нещо за джеърди и шаити и за хиперпространство и… — За момент потърси отчаяно думите. — … и искате от мен да поставя на карта моя и на Нет живот, а може би и живота на всеки отделен човек на тази планета, за да направя нещо, за което дори не знам защо трябва да го правя.

Сам почувства колко отегчително прозвучаха тези думи. Те не изразяваха онова, което искаше да каже.

— Разбирам ви, Хартман — каза Кайл спокойно. Той въздъхна. — Може би имате право. Може би бе необходимо да ви обясня много неща на вас и на капитан Леърд и на другите. Но времето бе толкова малко и всичко стана толкова бързо… Обещавам ви, че ще научите истината, ако… устоим на това тук.

— Не — каза Хартман сърдито. — Веднага. Или аз ви обещавам, Кайл, че Нет и аз ще вървим по своя път и ще ви оставим да лежите тук.

Кайл го погледна пронизващо — и изведнъж започна съвсем тихо да се смее.

— Но къде ще идете, Хартман? — попита го той.

Хартман го удари е всичка сила. Главата на Кайл отхвръкна назад и се блъсна в стената, а Нет погледна изненадана към тях, но не каза нищо, а само смръщи чело.

— Достатъчно, Кайл — каза Хартман. Дишаше учестено. Ръката го болеше, бе го ударил толкова яростно, че от ъгъла на устата на Кайл потече кръв. Съмняваше се, че мегабоецът въобще е почувствал истински удара — но това нямаше значение. Важно бе намерението, което се криеше зад него, а него Кайл бе го разбрал с гаранция.

— Това не бе необходимо, Хартман — каза Кайл след известно време.

Хартман сви ядно юмрук, вдигна ръка — и отново отпусна китка с морна въздишка. Изведнъж му се стори, че е невъобразимо глупав и безпомощен.

— Съжалявам — промърмори той. — Аз… загубих самообладание.