Волфганг Холбайн - Войната на паяците

— Сериозно ли го казвате?

— Какво се е случило? — попита Черити още веднъж. Тя разбра, че вероятно най-доброто е просто да игнорира Скудър.

— Нищо. Всичко върви по план — отговори Стоун с тон, който показваше, че съвсем нищо не върви по план. Това, изглежда, и на него му направи впечатление, защото изведнъж се усмихна неловко. — Само че, както се вижда, грешно сме преценили този план.

— Има ли такова нещо?

Стоун вдигна рамене.

— Мисля, че всички изхождахме от факта, че работата ще е свършена, щом бомбата е обезвредена. Но очевидно случаят не е такъв. Черната крепост падна, но…

— … мороните са така нелюбезни да продължават да се съпротивляват — предположи Черити. — Нали?

— Всичко се развива така, както бяхме предвидили — каза Киас. — Робите на Шаит оказват ожесточена съпротива. Но ние ще ги победим.

— Шаит?

Нещо в тона на тази дума накара Черити да настръхне. Никога преди не бе я чувала и все пак изглеждаше, че докосва нещо в душата й и я изпълва с леден страх.

И тогава го разбра.

Шаит.

Шаитаан.

Чувството за нещо чуждо и все пак по ужасяващ начин познато, което винаги я бе обземало, когато се намираше в близост до някой морон. Инстинктивният страх у почти всички хора спрямо извънземните… всичко това придоби изведнъж смисъл, защото…

Мисълта изчезна, а с нея и знанието какво означава. Остана само уплахата, граничещата с ужас парализа, която за секунди не й даваше възможност да формира и една логична мисъл.

— Какво ти е? — попита Скудър обезпокоен. Очевидно уплахата й се бе изписала на лицето.

— Нищо — каза Черити бързо. С нервен жест се обърна отново към Киас. — Шаит?

— Вие наричате тези същества господари на Черната крепост — отговори Клас. — Те са и наши врагове, както и на вашия народ. Надявахме се с нападението на трансмитерната станция на Северния полюс да елиминираме двамата присъстващи на тази планета шаити и техния свят, но за съжаление единият успя да избяга.

— Е, и? — попита Скудър. — Какъв е проблемът? Търсете го.

— Не познавате същността на шаитите — отговори Киас. — Те упражняват духовен контрол върху всички същества морони на тази планета. Докато този шаит съществува, няма да се преустанови съпротивата на работниците и войниците. Но ние сме напълно в състояние да я пречупим с други средства.

— Тогава този шаит би трябвало да бъде убит — предложи Скудър отново.

Стоун го измери с критичен поглед.

— Гениално — каза той подигравателно. — Това е идея. Как не сме се сетили сами? Но сега, след като сте ни казали какво да правим, сигурно ще приключим войната за няколко часа.

Скудър се приготви бясно да му възрази, но Черити го прекъсна с предупредителен жест и застана между него и Стоун.

— Донякъде има право — каза тя.

— Естествено, че имам! — обясни Стоун ядосано. — Половината планета търси това чудовище!

— А другата половина се опитва да попречи на това, предполагам.

— Горе-долу така е — призна Стоун.

— Това значи, че бушува война — каза Черити спокойно. — И вероятно върху цялата Земя. Какво, по дяволите, се е променило?

Макар че се обърна към Стоун, отговори Киас.

— Долавям в гласа ви определена нотка на огорчение, капитан Леърд — каза той. — Разбирам. Говорим за родната ви планета. Но положението не е толкова сериозно, колкото изглежда на пръв поглед. Звездният трансмитер на Северния полюс е деактивиран, така че шаитите са отрязани за каквито и да било подкрепления. Успяхме да приемем двайсет процента от въоръжените им сили, а остатъкът им няма да удържи дълго. Един-единствен шаит не притежава необходимия духовен капацитет, за да държи под свой контрол цяла планета. Без съмнение ще спечелим битката.

— Сигурно — отговори Черити мрачно. — Въпросът е само какво ще остане от Земята, нали?

Киас искаше да отговори, но Стоун го прекъсна с движение на ръката си и с бърз съзаклятнически поглед.

— Споделям същото опасение — каза той. — И това е причината, поради която изразих готовност да приема предложението на джеърдите и да им помогна да победят шаитите. Това е и причината, поради която всички ние имаме нужда от вашата помощ, капитан Леърд. — Той погледна Скудър, забави се за секунда, после с доловима вътрешна борба продължи: — И от вашата, мистър Скудър.

Черити го стрелна с яден поглед.

— Знаете ли какво у вас най-малко ми харесва, Стоун? — попита тя. — Вие пак сте на път да поемете командването. Започвам да се питам дали пък Скудър няма право.