Волфганг Холбайн - Войната на паяците

— Те са бърникали в спомените ни — каза Скудър внезапно. Чарити го погледна въпросително и Скудър почука дясното си слепоочие с показалеца си. — Не знам как, но някак си… имам чувството, че там има празнина.

— Можеш ли напоследък да четеш мисли? — попита Черити.

— Ако са така ясно изписани на лицето, мога — отговори Скудър. — Освен това имам известен опит в тези неща.

— Ти?

— Не директно — конкретизира се Скудър. — Веднъж Даниел прати няколко от моите момчета на мисия. Когато се върнаха, чувстваха се като мен сега — не можеха да си спомнят нищо. Никога не разбрахме къде са били или какво са преживели.

Думите на Скудър звучаха убедително. И нея бе я занимавала тази мисъл. И въпреки това… Черити усети, че това не е вярно. Нищо не бе забравила. Напротив, изведнъж имаше абсурдното чувство, че има допълнителни спомени.

Минаха повече от десет минути, докато чуе шума на вратата вън в коридора и Стоун и Киас, съпровождани от две мравки, да се появят при тях.

Черити погледна Даниел Стоун с недотам дружелюбно изражение на лицето си. Бе се преоблякъл и сега отново носеше черния костюм, с който го бе срещнала тогава в Шаитаан. Но лицето му изглеждаше безупречно. Свежо избръснат, никакви сенки под очите, никакъв нездрав блясък.

— Добре изглеждате, Стоун — започна тя без предисловия. — Предполагам, че не сте получили същия поздравителен коктейл като мен и Скудър?

Усмивката на Стоун остана непроменена. Отговори Киас, не той.

— Типа вече ме осведоми за раздразнението ви, капитан Леърд. Извинявам се за неудобството, причинено на вас и на мистър Скудър.

— Неудобство? — Скудър издаде войнствено брадичка. — Излез за малко с мен навън, паяшко лице. Тогава ще ти дам да разбереш какво е това неудобство.

Стоун леко се усмихна, докато Киас дори и не разбра за какво говори Скудър. Черити каза бързо:

— Можехте да ни убиете, Киас. Какво означава това? Защо бяхме упоени? Какво се е случило навън, та не е трябвало да го видим?

— Беше недоглеждане — каза Стоун. — Моля, повярвайте ми, Киас и приятелите му са имали добри намерения. Вие и Скудър бяхте напълно изтощени. Мислехме, че дванайсетчасов дълбок сън ще ви дойде добре. — Той се усмихваше извинително. — Допускам, че дозата е била малко по-висока.

— А аз смятам, че пак добре си се наредил — каза Скудър. Неволно премина отново към обичайното предишно обръщение. Пристъпи към Стоун и вдигна крайчеца на смешното черно кепе, което носеше над гащеризона. — Би трябвало да си смениш шивача вместо господаря.

— Заблуждаваш се, Скудър — каза Стоун.

— Помолихме губернатор Стоун да ни помогне със съветите си — каза Киас. — Опитът му е много ценен за нас.

— Опитът му ли? — Скудър издаде презрителен шум и погледна джеърда накриво. — Защо просто не сте си го взели? Мога добре да си представя Даниел Стоун като джеърд.

— Не беше по негово желание — отговори Киас. — Никога не бихме приели в общността си мислещ индивид против волята му.

— Колко мило — каза Скудър хладно и отново се обърна към Стоун. — Как е, Даниел — не искаш ли малко да се поразходиш? Ще ти помогна да придобиеш още опит в туй-онуй.

— Остави го, Скудър — каза Черити.

— Да го оставя? — Скудър си пое тежко дъх. — Какво те е прихванало? Този негодник ни бе продал на мороните. Той… — От ярост не можеше да намери думи. Обърна се гневно и припряно жестикулирайки към Киас. — Не бива да се доверявате на този негодник! Той… той предаде собствения си народ, а сега предава онези, на които го е предал! И вас ще предаде при първия удобен случай!

— Нас човек не може да ни излъже — каза Киас спокойно. — Но аз разбирам чувствата ви, мистър Скудър. При положение, че губернатор Стоун е съгласен, ще се погрижим да имате възможно най-малък контакт помежду си. Поне на първо време.

— Това може би не е лоша идея — каза Черити. Тя хвърли на Скудър почти съзаклятнически поглед, на който той отвърна с дръзко светнали очи, и отново се обърна към Киас.

— Какво става тук всъщност? Как така сме били затворени? Къде е Гурк?

— В командната централа — каза Стоун. Очевидно, мислеше си Черити ядосано, двамата имат тайно споразумение по принцип да не отговаря на даден въпрос онзи, към когото е отправен. — И вие не сте арестувана, капитан Леърд. Имаше… определени промени. Само сметнах за по-добре да говоря първо с вас. Естествено, можете да се движите свободно и да правите каквото искате.

Ръката на Скудър се плъзна към малката секирка в колана му.