Волфганг Холбайн - Войната на паяците

— Това е отлична идея — каза Черити.

— Ще се разпоредя — обеща Типа. — Желаете ли да се прекрати и видеонаблюдението над квартирата ви?

Черити ококори очи.

— Какво?

— Разбирам — каза Типа нервно. — Ще наредя в правилника за поведение да се включи думата „интимна сфера“, капитан Леърд.

Лицето на мравката изчезна от екрана. След секунда Черити чу леко щракване и вратата се поотвори. Тогава изчезна от екрана и лицето на Скудър.

Квартирите им бяха непосредствено една до друга, така че му трябваха само няколко минути, за да дойде при нея. Изглеждаше много по-блед и болен, отколкото на екрана. Ръцете му трепереха непрекъснато, а дъхът му миришеше лошо. Какво, за Бога, им бяха дали, за да спят?

Те се прегърнаха бегло, но особено интимно и топло. Объркана, Черити прокара опаката страна на ръката си по челото си и измери Скудър с дълъг, объркан поглед, а Скудър от своя страна я погледна почти уплашено. Причината не бе обстоятелството, че бяха се докоснали — тяхната връзка излизаше извън границите на обикновеното приятелство, — но Черити досега бе вярвала, че в краен случай изпитва към Скудър само сестринска любов.

Но това не бе вярно. Изведнъж разбра, че имаше нещо много повече. Как така никога досега не бе го разбрала?

И по лицето на Скудър се четеше изражение на дълбоко объркване. Тя се питаше дали това не е само реакция на странното й поведение.

— Ал… ло — каза Скудър неловко. Той се опита да се засмее и раздвижи ръце, сякаш изведнъж вече не знаеше какво да прави с тях. — Не знам дали е точният час по часовника, но за всеки случай „Добро утро“.

Какво, за Бога…? Черити отстъпи крачка назад и го измери от главата до петите с нов, много внимателен поглед. Ако не се смята бледността на лицето му и все още треперещите му ръце, Скудър всъщност изглеждаше точно като в деня, когато го видя за пръв път. Дори и малката томахавка, която бе неговата емблема при „Шарките“, бе пъхната в колана му. Очевидно джеърдите не смятаха томахавката за достатъчно опасна, за да я отнемат на Скудър.

— Удивително — каза Черити. — Изглежда, някой държи твърде много да се чувстваме добре.

Скудър направи гримаса и се хвана за болящата го глава.

— Да, забелязвам го. Дали Стоун и Гурк също са тук?

— Да проверим — предложи Черити.

Напуснаха стаята и провериха подред другите помещения в коридора. Всичките бяха празни. Последната врата, която водеше навън от главния коридор, бе заключена.

Черити си спести усилието да натисне втори път бутона, но нанесе на вратата силен ритник. Повече от леко нервирана, се върна в квартирата си и пристъпи към интеркома. Черното мравешко лице на Типа се появи на монитора и Черити се обърна троснато към него, още преди джеърдът да има време да каже нещо.

— По дяволите, още веднъж те питам: Как така сме затворени? И само не ми разправяй, че всичко това става заради собствената ни сигурност!

— И ти постепенно се пробуждаш, нали? — прошепна Скудър зад нея.

Черити не му обърна внимание.

— И къде са Стоун и Гурк? — добави тя възбудено, още преди Типа да отговори на първия й въпрос.

— Много сте объркана, капитан Леърд — каза Типа. — Разбирам това, както и моментното ви вълнение.

— Колко мило! — каза Черити раздразнено. — Тогава направи нещо в замяна!

— Джеърдската единица Киас и губернатор Стоун са на път към вас — отговори мравката. — Те ще отговорят на всичките ви въпроси.

Той изключи и Черити гледаше втренчено угасналия монитор със смесица от яд и объркване.

— Правилно ли съм разбрал? — попита Скудър колебливо. — Не каза ли: губернатор Стоун?

— И аз го чух — потвърди Черити объркана. Тя вдигна рамене. — Да изчакаме. Ще разберем.

— Надявам се — изръмжа Скудър. — И още куп неща, надявам се. Ако този Киас не се обоснове с някой и друг убедителен отговор, ще вържа четирите му ръце на възел!

Черити леко се усмихна. С прибрани колене седеше на края на леглото и гледаше в празното пространство покрай Скудър. Той я погледна. Тя усети погледа му, макар и да не гледаше в неговата посока, и изведнъж помежду им се появи осезаемо напрежение. Какво се бе случило с тях, докато бяха навън в пространството?

Опита да си спомни, но бе трудно. Тогава… имаше един момент, за който само неясно си спомняше. Имаше някаква връзка със Скудър, но и с нея, със Стоун, с Гурк и Киас и с джеърда и…

Мисълта й изчезна така бързо, сякаш някой я бе изключил, и остана само чувството за дълбоко объркване. Нещо се бе случило там навън.