Волфганг Холбайн - Войната на паяците

— Не е сигурно дали са мъртви — каза Кайл. — Напротив, имали са добър шанс да се спасят. Почти съм сигурен, че са го направили.

— Преди нещо да се случи ли? — попита Нет възбудено. — Преди пет секунди твърдеше, че тази бомба не може да се обезвреди! Това пак ли е някоя нова лъжа?

— Не — каза Кайл. — Това е истината. Създадохме трансмитерно поле, което трябваше да телепортира оръжието на място, където няма да причини никакви поражения.

— Трябвало да го телепортира? — попита Хартман натъртено.

Кайл замълча за няколко секунди.

— Боя се, че не бяхме достатъчно бързи — призна той. — Това е само едно предположение, но след онова, което видях в Черната крепост… — Пое доловимо въздух. Когато продължи да говори, гласът му се бе променил и звучеше делово, почти назидателно. Но това бе насилено спокойствие и то не можеше изцяло да прикрие истинските му чувства. — Трансмитерите използват едно по-висше измерение — каза той, — което наричаме хиперпространство. Знаем малко за него, по принцип почти нищо повече, освен че съществува. Дори и тази дума е само едно понятие, за да се опише нещо, което човек не може да опише. Но се опасявам, че бомбата е експлодирала в същия момент, когато е била прехвърлена в това измерение. Трябва да се е получило един вид… късо съединение.

— И това късо съединение е парализирало цялата трансмитерна мрежа? — попита Хартман. Не му се удаде да придаде на гласа си овладяност, както му се искаше. Не бе забравил страховитата картина, която видя в трансмитерната зала на Черната крепост. Както и ужасяващото чувство, което го бе овладяло. Всъщност вече въобще не му беше необходим отговорът на Кайл. Всички бяха почувствали пределно ясно, че се е случило нещо невъобразимо.

Кайл отговори едва след известно време.

— Може би — каза той. — Но се боя, че това не е всичко. Енергията трябва да е била много по-голяма, отколкото предположих. Може границата между измеренията да е била разкъсана.

— Границата между измеренията… значи — повтори Хартман.

— Но сега по-добре потърсете изход — обясни Кайл, който очевидно искаше да смени темата. — Не искам да ви тревожа, но…

— Знаете ли какво най-много ме тревожи, Кайл? — попита Хартман, докато ставаше и внимателно се обърна, за да не се блъсне в нещо в тъмнината. — Изречения, които започват с „Не бих искал да ви тревожа“.

Кайл се засмя насила. Хартман чуваше как Нет се движи на няколко крачки от него — също така внимателно и непохватно като самия него поради слабата гравитация. Хартман все още не искаше да размишлява над причината за драстично отслабналата гравитация. Естествено че бе възможно да се намират в някаква част от света на мороните, където земното притегляне е по-слабо. Но имаше и друго обяснение и…

Не, за тази възможност избягваше да мисли в момента. Предпазливо вървеше опипом напред в мрака, докато пръстите му се натъкнаха на съпротива.

Мина почти половин час, който им струваше почти целия запас от газ в запалката им, но накрая откриха врата — или поне нещо, за което Кайл твърдеше, че е врата.

Хартман се съмняваше в това. Вратата нямаше определена форма, би могла съвсем спокойно да мине за нескопосано пришита дупка на стената, ако по краищата й нямаше дебели уплътнения от изкуствена материя и шарнири. Който и да бе я конструирал, трябва да беше скъсал всякакви връзки с евклидовата геометрия — и да е с твърде дълги крака, защото долният й ръб се намираше почти на метър и половина от пода.

— Откъм лявата страна би трябвало да има включвателно табло — каза Кайл, след като Хартман му съобщи за откритието си.

Хартман вдигна запалката. Пламъкът бе голям колкото нокътя на пръста му и вече не излъчваше почти никаква светлина.

— Намерихте ли я?

Хартман угаси пламъка и с другата си ръка опипа гладкия метал пред себе си. Трябваше да се изправи на пръсти, за да достигне малкото табло.

— Да. Две копчета. Те са… със странна форма.

— Знам — отговори Кайл от мрака. — Ако натиснете горното, трябва да се отвори. В случай, че автоматиката все още функционира.

Хартман протегна пръсти към копчето, но все още не го натискаше.

— Какво ни очаква оттатък? — попита той недоверчиво.

— И аз бих искал да зная — отговори Кайл. — Може би нищо. Може би смъртта. — Той тихо се изсмя. — Опитайте, Хартман. Ще сте първият, който ще го открие.

— Очарователно — изръмжа Хартман. — Продължавайте така, Кайл, и вече няма да съм сигурен дали наистина желаете да излезете оттук жив.