Волфганг Холбайн - Войната на паяците

— Само в една дреболия, нали? Нещото не е експлодирало някъде в Галактиката, а в същия момент, в който е попаднало в дематериализиращото поле. Прав ли съм?

Без Чарити да може да назове причината, думите на Гурк я накараха да я полазят ледени тръпки по гърба. Тя погледна Киас. Джеърдът все още мълчеше, но тя си помисли, че открива гняв в погледа му.

— Истина ли е това? — попита тя.

— С голяма вероятност — отговори Киас. — Част от енергията, изглежда, е попаднала в трансмитерната мрежа, така че се е получило кратковременно функционално смущение. Това би обяснило и странните обстоятелства около нашето повторно материализиране.

— Кратковременно функционално смущение?! — кресна Гурк. — Могло е да разрушите цялата трансмитерна мрежа!

— Може би това нямаше да е най-лошото — забеляза Скудър сухо.

Гурк му хвърли убийствен поглед.

— И не е най-лошото — допълни той. — По дяволите, разберете — никой не знае как въобще функционират трансмитерите! Но мрежата е огромна. Обхваща цялата тази Галактика, а може би и повече.

— Е и? — попита Скудър.

— И, и, и! — Гурк имитира подигравателно и ядосано тона му. — Представи си къща, която от мазето до покрива е задръстена от кабели за висок волтаж. И после си представи какво ще се случи, ако всичките кабели експлодират в един и същ момент — в случай, че имаш достатъчно фантазия за това. Тези луди са можели да вдигнат във въздуха целия Млечен път! Дребна трудност при нашето повторно материализиране? По дяволите, можеше да стане така, че вече да няма къде да се върнем!

— Преувеличаваш — каза Киас спокойно. — Вероятността за катастрофа, каквато я описваш, беше наистина незначителна.

— Но я е имало? — попита Черити уплашено.

Киас направи успокоителен жест.

— Джуджето има право, доколкото става дума за големината на трансмитерната мрежа — обясни той. — Формация с такива размери е с голям капацитет. За да се предизвика разрушаване на цялата трансмитерна мрежа, би била необходима многократно по-голяма енергия от освободената. Получиха се няколко кратковременни смущения, това е всичко.

— Тъй ли? — заяде се Гурк. — А как наричаш това там? — сочеше побеснял вратата към нищото, която все още се въртеше над черния блок, на който бе стоял трансмитерът.

Погледът на Черити проследи жеста му и едва в този момент й стана ясно, че не си въобразява за движението, което вярваше, че е забелязала във вътрешността на черния вихър. Онова, което беше тъмното вълнение на хиперпространството, онова неразбираемо измерение, през което минаваха тайнствените трансмитерни магистрали. Истински димни изпарения се носеха към трептящата дупка и изчезваха в нея. И когато Черити още веднъж и по-внимателно погледна, различи нещо като мъгла, която се отделяше от пода и също биваше поглъщана: прах и фини микроскопични отломки, които, сякаш движени от призрачна ръка, се носеха към пукнатината на пространствено-времевия континуум. И съвсем внезапно, като че ли имаше нужда и от оптично потвърждение, за да я накара да почувства, тя усети и вятъра — съвсем нежен, но постоянен вятър, който се вливаше в черното нищо като в прозорец към безкрайността.

— Той… все още работи! — промърмори тя уплашено.

— Съвсем правилно! — каза Гурк рязко. — Още работи, поне в една посока. Но вече не виждам копче, с което да се изключи.

Изминаха няколко секунди, докато Черити наистина разбере какво искаше Гурк да каже с тия думи.

— Смяташ… че тази трансмитерна връзка е…

— Вече не е трансмитерна връзка, а пукнатина в света! — прекъсна я Гурк. — Дупка, през която може да цопне цялата ви красива планета, ако не успеят да я запушат. И не знам как би могло да стане това.

Черити се обърна и се вторачи в Киас със смесено чувство на ужас и недоверие.

— Можете да я затворите, нали? — попита тя.

— Разбира се — отговори Киас. — Ще анализираме проблема и ще го разрешим — веднага щом се свърши окончателно с моронското господство над тази планета.

— Тогава ни остава само да се надяваме, че ще стане скоро — каза Гурк сърдито. — Много скоро. — Той се изкиска, но изглеждаше изкуствено. — Хрумва ли ви нещо?

Както Черити, така и Стоун и Скудър погледнаха отново нагоре към завихрящото се нищо в задната част на халето. Картината бе неприятна, толкова чужда и странна, че предизвикваше у Черити телесен дискомфорт за още известно време. Въпреки това принуди себе си да гледа почти минута натам, преди да се обърне отново към Гурк, като поклати отрицателно глава.