Волфганг Холбайн - Войната на паяците

— О — каза Хартман само.

— Станете — повтори Кайл. Този път Хартман го послуша, без да му противоречи.

— Приближете се до трансмитера — заповяда Кайл. — Намира се точно зад мен. Трябва да се опитате да го включите. Бих го направил и сам, но не мога.

Хартман протегна двете си ръце, опипвайки като сляп, направи крачка и почувства гладък метал под пръстите си. Поиска отново да използва запалката си, но Кайл го спря с остър тон:

— Оставете! Газта няма да ви стига до безкрайност, а може би ще имате крайна нужда от светлина.

— Мисля си, можете ли да виждате в тъмното? — попита Хартман.

— Мога — отговори Кайл спокойно. — И вие ли?

Хартман се отказа. Вероятно Кайл бе прав — освен това нямаше смисъл да се спори с него. Въздишайки, прибра отново запалката си и попита:

— Какво трябва да направя?

— От лявата страна има включвателна кутия — отговори Кайл. — Напипахте ли я?

— Да.

— Добре. Натиснете двата горни клавиша. Едновременно и с всичка сила.

Хартман се подчини. Прозвуча металическо щракване.

— Опитайте още веднъж — каза Кайл.

Дали Хартман се заблуждаваше, или наистина долови нещо като паника в гласа на мегабоеца? Той послуша и опита още веднъж. И още веднъж. И още веднъж. Безсмислено.

— От това се опасявах — промърмори Кайл. — По дяволите!

— От какво сте се опасявали? — Хартман започна да се ядосва. — По дяволите, Кайл, престанете да се правите на тайнствен.

— Трансмитерите, Хартман — каза Кайл тихо. — Вече не функционират.

— Естествено, че не функционират! — разпали се Хартман. — Сам видяхте как приятелите ви ги изключиха. Вероятно не искат да избягаме от крепостта.

— Ще ми се да беше така — промърмори Кайл. — Но вие се заблуждавате. Не можеш да изключиш трансмитер. Не и наистина.

Хартман замълча за момент. Обзе го твърде недобро чувство.

— Този тук е изключен — промърмори той най-сетне.

— Знам — отговори Кайл. — Знаех още преди. Аз… — Той прекъсна, изсмя се тихо и несигурно и за момент потърси думи. — Понякога човек върши неща в разрез с разума си, нали така? Мисля, само… само за да не признае нещо. Боя се, че цялата мрежа се е сринала.

— Цялата мрежа?

Хартман дори не чу стъпките на Нет и здравата се уплаши, когато гласът й прозвуча до него.

— Имате предвид всички трансмитери? Всеки един на Земята?

— Може би не само на Земята.

Макар и да знаеше колко безсмислено беше, Хартман вдигна ръка и още веднъж натисна и двата клавиша.

— Може би… само този тук е излязъл от строя — промърмори той. — Имам предвид… може би… може би е изгорял или нещо подобно.

— Тези уреди не се повреждат — каза Кайл спокойно. — Никога.

— Е, добре! — каза Нет разпалено. — Ами тогава тази проклета трансмитерна мрежа се е сринала! Ако добре си спомням, причината да долетим на Северния полюс бе тъкмо да вдигнем проклетото нещо във въздуха!

Това не беше съвсем вярно, както Хартман много добре знаеше, но Кайл се отказа да я поправи.

— Боя се, че това не е така просто — каза той сериозно. — Спомнете си какво се случи, преди да избягаме.

— Спомням си преди всичко това, което дърдорехте, Кайл — отговори Нет разпалено. — Какво имахте предвид, като казахте, че хиперпространството се разкъсва? Какво, по дяволите, означава това?

— Това е само удобен израз за нещо, което никой в действителност не разбира — отговори Кайл. — По-висш континуум, който…

— Моля без научни доклади, Кайл — прекъсна го Хартман нервно. Изведнъж стана невъзможно да спре. Отказваше да го признае и пред самия себе си, но се плашеше. Онова, което бе казал Кайл, го изпълни с граничещ с паника страх. — За каква бомба говорехте?

— За оръжието, което капитан Леърд и Скудър искаха да обезвредят — отговори Кайл.

— Предполагам, че са го сторили — каза Нет. Гласът й звучеше нервно. — Ако не е така, едва ли щяхме да сме тук.

— Съжалявам, но се боя, че се заблуждавате. Това оръжие не може да се обезвреди. Така е конструирано, че във всички случаи да експлодира, щом взривателят е задействан.

Нет си пое рязко дъх и макар че Хартман не можеше да я види, чувстваше как ужасът й рязко премина в гняв.

— И ти си го знаел? — попита тя. — И въпреки това си ги оставил да отидат? Знаел си, че…

— Това бе единствената възможност — прекъсна я Кайл. — Един от нас трябваше да отиде горе на космическата станция. Съжалявам, че трябваше да премълча истината от вас.

— Да премълчиш истината!? — Нет почти изкрещя. — Ти… ти си пратил тях и другите на сигурна смърт — и наричаш това премълчаване на истината?