Клайв Къслър - Тихоокеански водовъртеж

— Готова съм — каза тя. — Тъй като си ранен, тръгвай пръв, аз ще те следвам.

Пит кимна мълчаливо, поддавайки се на логиката й. Докосна с устни ръката й, после й се усмихна, гмурна се и изчезна под водата.

Самър проследи с поглед как голото му тяло се плъзна под скалите и се изгуби в дълбините на морето.

— Сбогом, Дърк Пит — прошепна тя на себе си и на празната пещера.

Самър се покатери върху скалната тераса, изви гъвкавото си тяло и се хвърли във водата. За миг погледна осветения от слънцето изход към външния свят. После се обърна и заплува обратно към жълтеещата кухина и баща си.

Водата ставаше все по-топла, докато Пит се издигаше нагоре. Петнайсет метра, помисли си той, толкова беше измерил дълбокомера на Джордино при влизането им в малката кухина. Той се взря в синкавозелената течност и различи ритмичното полюшване на блестящата от слънцето повърхност над него. Бавно издиша малко въздух, за да намали налягането в дробовете си, и наблюдаваше със спокойно любопитство как въздушните мехурчета се издигат нагоре покрай главата му. Те като че ли увисваха за миг неподвижни в пространството.

Подаде глава над повърхността и мигом усети палещото тропическо слънце. Гърдите му засвириха от въздуха, който дробовете му поемаха и изпускаха като пневматична преса за щанцоване. Той се отпусна за известно време, доколкото му позволяваше натъртеното му и изтощено тяло и се остави да бъде носен от леките вълни. Премигна няколко пъти, за да проясни погледа си и видя на пет-шест метра от себе си Ейдриън и Джордино, които се издигнаха върху гребена на една вълна и мигом пропаднаха в браздата.

Изведнъж изпод водата се разнесе силен грохот, огромна дълга вълна се надигна и покри повърхността с въздушни мехурчета. После от дълбините изригнаха късове дърво и трески, разлив на гориво и парчета разкъсан плат. Това беше краят на Каноли, краят на Тихоокеанския водовъртеж.

Пит се взираше във всяка вълна, търсейки отчаяно да мерне Самър. Но от червената й коса нямаше и следа. Извика я по име. В отговор получи единствено далечен екот от морското дъно. Той се гмурна отново, с намерението да се върне да я търси. Но тялото му не откликна — то отдавна бе изразходвало силите си. Някъде във водното пространство му се счу изкривено ехо от гласове и той направи немощен опит да се издигне отново на повърхността.

Една огромна риба — единствено така можеше да я опише скованата му съзнание — огромна черна риба се стрелна от дълбините нагоре и увисна над главата му, заплашвайки да погълне онова, което бе останало от него. На Пит вече му беше все едно. Морето му бе предложило жена, в която се влюби, а после му я отне и си я върна обратно в дълбините.

В този момент нещо хвана ръката му и я стисна силно. Почти безчувствен от изтощение, той вдигна глава. Размазани лица слязоха от гърба на огромната черна риба, внимателно повдигнаха голото му и сериозно ранено тяло и го загърнаха в одеяло. Едно от лицата се отдели от останалите и се наведе ниско над Пит.

— Господи! — възкликна смаян Кроухейвън. — Какво се е случило с вас?

Пит се опита да каже нещо, но се задави, изплю солена вода и повърна върху одеялото. Най-накрая прошепна със сипкав глас:

— Какво… извадихте ли „Старбък“?

— Късметът на Кроухейвън проработи. Ракетата от „Монитор“ се взриви от другата страна на подводния хълм, така че ние отчасти бяхме защитени от основната сила на подводните ударни вълни. Сътресението беше достатъчно да взриви дънното всмукване и ние успяхме да се издигнем. На военноморските сили обаче няма да им хареса онова, което сторихме с подводницата им. Десният вал се счупи, а левият е силно огънат.

Пит надигна глава. Джордино и Ейдриън също бяха на борда и също като него бяха загърнати с тежки бели вълнени одеяла с инициалите на Военноморските сили. Един от матросите бинтоваше главата на Джордино.

— Ами жената?… Имаше още една млада жена…

Кроухейвън се наведе над него.

— Стойте мирен, майоре. Ако е някъде тук, ще я открием.

Пит отново се закашля и легна. Чувстваше се изцеден и съсухрен. Съзнанието му беше празно, оградено от черна мъгла.

Хората на Кроухейвън претърсиха района, но не откриха и следа от Самър. Загадките на Каноли бяха погребани завинаги.

Приливът край нос Каена започваше. Прибоят заливаше пясъка досами подножието на надвисналите над него стръмни скали. След всяка стопила се вълна чистият, облян от водата пясък се появяваше отново и разкриваше как мъничките пясъчни рачета дълбаят нови дупки в плътно набитите песъчинки.