Клайв Къслър - Тихоокеански водовъртеж

Той кимна, прекоси стаята и застана пред Самър.

— Самър — заговори той тихо, като я хвана нежно за рамото и се вгледа в умореното й лице. — Имам толкова много неща да ти кажа, но не разполагам с достатъчно време за това. Искаш ли да поговорим някъде насаме?

Тя кимна и предупреди охранителите с ръка. Те потвърдиха безмълвно с глава. Самър хвана Пит за ръката и го избута в ярко осветен, изсечен в скала коридор.

— Моля те, прости ми — изрече тя с глас, не по-висок от шепот.

— За какво? Нищо от това, което стана, не е по твоя вина. Ти вече два пъти спасяваш живота ми. Защо го направи?

Тя не даде вид, че го е чула. Гледаше го право в очите и лицето й сияеше от нежност и красота, която като че ли затъмни всичко друго наоколо.

— Много странно се чувствам в твое присъствие — смънка тя. — Не е просто щастие или задоволство, а нещо много по-различно. Не мога да го опиша.

— Това чувство се нарича любов — поясни с нежен глас Пит, като се наведе, мръщейки лице от болката в рамото си, и я целуна по очите.

Охранителите от двете страни на Джордино направиха една-две крачки и се спряха слисани, като видяха, че краката на Джордино се влачат по пода, а главата му беше паднала върху дясното рамо. Той стенеше тихичко със затворени очи. Мъжете не почувстваха, когато ръцете му бавно се отделиха от раменете им и дланите му се отпуснаха до вратовете им. Миг след това главите на двамата бяха силно ударени една в друга.

Джордино се изправи, олюлявайки се на ранените си крака, по лицето му се изписа усмивка на удовлетворение.

— Може ли това да се нарече изкусна работа, или не може?

— Беше повече от изкусна работа — усмихна му се в отговор Пит, после хвана брадичката на Самър и обърна лицето й към своето. — Ще ни помогнеш ли да се измъкнем оттук?

Тя бавно вдигна глава и го погледна през разпилените върху лицето й червеникави кичури с израза на изплашено дете. След това обви ръце около кръста му и го притисна към себе си. Сълзи потекоха по бузите й.

— Обичам те — изхлипа тя, — обичам те.

Пит я целуна отново, този път по устните.

— Не ми се ще да ви прекъсвам — обади се Джордино, — но времето ни е малко.

Самър изтича към изпадналите в безсъзнание охранители и се вгледа в лицата им. После каза:

— Трябва да тръгваме, преди някой от тези хора да открие, че ни няма.

— Чакай! — спря я Пит с рязък тон. — Къде е Ейдриън Хънтър? Трябва да я вземем с нас.

— Тя спи в съседната до моята стая.

— Заведи ни там.

Самър нежно го докосна по рамото.

— Но защо? Ти си ранен, а приятелят ти не е в състояние да върви.

— От години нося и неговия кръст. — Пит коленичи и Джордино, в мълчаливо разбиране, обви ръка около врата му. Тогава Пит пъхна ръка под свивката на коленете му и се изправи заедно с него.

— Сигурно приличам на невръстно индианче — измърмори Джордино.

— Но съм сигурен, че не се чувстваш така — кимна Пит на Самър. — Хайде, води ни.

Самър забърза напред, като оглеждаше в двете посоки коридорите дали са празни.

По едно време от един от страничните коридори долетя шум от стъпки и Самър им направи знак да се връщат. Пит се шмугна с Джордино през една врата и го пусна да стъпи на земята. Стъпките се чуха ясно по коридора.

Докато шумът от тях заглъхваше, сърцето на Пит биеше учестено, по лицето му изби пот. Един здравеняк срещу двама ранени, два здрави крака срещу два немощни. Предимството, прецени Пит, не е на тяхна страна. После стъпките подминаха и отново настъпи тишина.

— Хайде, хайде — подкани ги шепнешком Самър от съседната врата. — Вече е безопасно.

Пит вдигна отново Джордино на ръце и закрачи тежко напред.

— Колко е часът? — попита той.

— Няма да успеем — отвърна Джордино с мрачно лице, — ако ракетата бъде изстреляна точно в определения час.

— Ще бъде — изпъшка Пит. — Делфи греши. Когато Военноморските сили не получат отговор на предложението им той да се предаде, те ще приемат това като предизвикателство и ще взривят подводния хълм.

Самър хвана Пит за ръката и го поведе напред, като крепеше доколкото можеше болното му и тежко тяло. Пит крачеше, като се окуражаваше мислено, че още една крачка, само още една крачка и ще стигнат. Най-сетне, когато вече беше на края на силите си, Самър се спря пред една странична врата. Допря ухо до нея и се ослуша за момент. После тихо побутна крилото и пристъпи вътре. Пит я последва и се свлече на колене, като внимателно спусна Джордино върху дебелия червен килим.