Клайв Къслър - Тихоокеански водовъртеж

Делфи задържа известно време погледа си в портала.

— Ако командир Дюпри беше поддържал първоначалния си курс, вместо да се отклони и открие нашето убежище, сега той и екипажът му щяха да са живи.

Очите на Пит приличаха на две кръгли топчета лед.

— Как го направихте? Как пленихте ядрена подводница, плаваща под вода?

— Много просто — отвърна Делфи. — Хората ми препречиха пътя на подводницата с опънато стоманено въже, което се оплете в гребните винтове и ги извади от строя. Когато подводницата спря да се движи, ние отворихме няколко от външните баластни клапани, за да напълним с вода въздушните й резервоари и наводнихме два от отсеците й. След като „Старбък“ стигна дъното, заглушихме нискочестотните й радиосигнали и запечатахме отвън аварийните люкове. Месеци по-късно, когато хранителните запаси свършиха и екипажът й изнемощя от глад, хората ми влязоха в подводницата и се отърваха от него.

— Наистина много просто — потвърди мрачно Пит. — „Старбък“ се е оказала най-голямата плячка на века, върхът на криминалната печалба. А вие сте си измили ръцете. Военноморските сили са претърсвали район, отдалечен на стотици мили от действителното място. Били са ви необходими само няколко дни, за да изчистите наводнените отсеци и ето ви я „Старбък“ — лежи чисто нова само на трийсетина метра дълбочина. Само че сте се изправили пред един проблем, Делфи. Отначало и аз не обърнах внимание — не виждах логика. Залавяте най-модерната ядрена подводница в света, снабдена с ракети, комплектувани с бойни глави, която се намира на стотина метра от входната ви врата, а вие не сте я помръднали със сантиметър просто защото не знаете как да я управлявате. След като баща ви и другите двама учени загиват, вие сте единственият останал с известна повърхностна интелигентност. Цялата ви организация е построена върху сляпо подчинение на вас. Никой от хората ви няма грам интелигентност. И тъкмо затова пощадявате матроса Фарис, надявайки се той да се помъчи да обучи хората ви поне дотолкова, че да закарат „Старбък“ до някое руско или китайско пристанище, където да я продадете. Но Фарис вече не е с разсъдъка си. Дошло му е в повече да гледа как колегите му и офицерите или умират, или изчезват пред очите му, а той единствен остава жив. И превърта. Той никога повече няма да се възстанови напълно.

— Дребна погрешна сметка — каза уморено Делфи.

— Какво направихте с „Андрей Виборг“, Делфи? Да не би руснаците да са решили, че между крадците няма честност и са се опитали да си присвоят „Старбък“?

— Този път дълбоко грешите, майор Пит. — Делфи внимателно разтри мястото, където Пит го беше ритнал. — Капитанът на „Андрей Виборг“ се изпълни с подозрение, когато вашият кораб „Марта Ан“ се задържа прекалено дълго на едно място. И отиде да провери. Аз нямах друг избор, освен да се отърва от него, както направих с другите.

— Трябва да ви се е късало сърцето от мъка поради загубата на „Марта Ан“ — подхвърли язвително Пит. — Корабът помрачи рекорда ви, като стана първата и единствена изплъзнала ви се жертва.

— За нещастие имахме доста тежки загуби при пленяването на кораба — призна Делфи. — „Марта Ан“ беше активиран да се върне в Пърл Харбър, преди хората ми да предприемат необходимите стъпки, за да го спрат.

— Можехте да го взривите.

— Беше много късно. Капитан Синана ни предупреди, че от островите бил изпратен вече по въздуха нов екипаж, който да поеме управлението му. Имахме време само да се отървем от мъртвите и ранените.

— Май че нищо не ви е вървяло както трябва, нали? — попита с разговорен тон Пит.

— Вие бяхте на борда на „Марта Ан“ — отвърна студено Делфи. — Вие именно застреляхте хората ми и отмъкнахте под носа им екипажа на кораба с хеликоптер. Винаги вие осуетявахте плановете ми.

— А как иначе! — озъби му се остро Пит. — Вие ме поканихте на веселбата, не помните ли. Да не би да съм искал да намирам онази фалшива съобщителна капсула!

Делфи оголи зъби.

— Защо дойдохте тук? Каква е точно мисията ви?

— Да спася Ейдриън Хънтър — отвърна му троснато Пит.

— Лъжете! — кресна Делфи.

— Щом така мислите.

Очите на Делфи се разшириха — той мигновено разбра. Замахна с ръка и заби юмрук в лицето му. Пит политна назад и се залепи за стената. Усети вкус на кръв в устата си.

— Подводницата — заговори с тих монотонен глас Делфи. — Намерили сте „Старбък“ годна за управление, убили сте хората ми и сте избягали с Фарис. А сега сте се върнали с екипаж, за да си я приберете.