Клайв Къслър - Тихоокеански водовъртеж

— Както ви обещах — рече Пит, — ще говоря само истината. Прав сте, Делфи. Доведох екипаж от подводничари, за да извадят „Старбък“. Докато ние с вас стоим тук и обсъждаме греховете на престъпните ви деяния, подводницата е извадена от дъното. — Пит си погледна часовника. Беше 4:49 часа. — По моему тя трябва да е вече на двайсет и пет мили на юг оттук. Как случайностите на войната се люшват от едната на другата страна. Но това не вярвам да е изненада за вас. Едва ли ще продължавате да се заблуждавате, че вечно ще се измъквате безнаказано. След единайсет минути ракетният крайцер „Монитор“ ще изстреля малка ядрена бойна глава в центъра на вашия скъпоценен подводен хълм. След единайсет минути всички ние ще умрем.

— Нищо не е в състояние да разруши тези стени — каза спокойно Делфи. — Огледайте се, майоре. Основата на този хълм е от гранит, твърд, кварцов тип гранит. По-здрав е от железобетон.

Пит поклати глава.

— Достатъчна е една пукнатина. Една пукнатина и хиляди тонове вода ще нахлуят в тези кухини с налягане, десет пъти по-високо от това на пожарогасителен маркуч. Всички ще бъдем смазани от силата на водата, преди да сме се удавили.

— Прекалено находчив сте — каза Делфи. — Само че никаква ракета няма да бъде изстреляна, докато капитан Джордино и госпожица Хънтър са тук.

— Не разчитайте на това. Решението е на Вашингтон, а не на адмирал Хънтър. Подценявате адмирала. Той няма да се застъпи за живота ни в нарушение на заповедите. Освен това вероятно си мисли, че Джордино и аз сме вече мъртви. Колкото до Ейдриън, докато всичко не свърши, никой няма да узнае, че дъщеря му е загинала случайно по време на военноморска операция за разбиването на Тихоокеанския водовъртеж. Този човек има невероятно силно чувство за дълг, той няма да се поколебае да жертва живота на дъщеря си, за да извади от строя бизнеса ви.

Спокойствието бавно напусна мършавото лице на гиганта и то се смрази в израз на несигурност.

— Думи, думи и само думи. Нищо не можете да докажете.

Пит реши да изиграе последната си карта. Оставаха само десетина минути и той трябваше да действа сега или никога.

— Мога да ви дам неопровержимо доказателство, че всичко, което ви казах, е божата истина. Проверете радиостанцията си. Ще откриете, че предавателят ви на остров Мауи е в ръцете на морските пехотинци на Съединените щати. Ще откриете също, че от двайсетина минути насам адмирал Хънтър се опитва да се свърже с вас, за да преговаря да се предадете.

Делфи изведнъж избухна в смях — зъл, гневен.

— Глупак такъв! — успя да изрече той между изблиците гръмък смях. — Пълен глупак сте! Отчаяният ви блъф рухна. Оказа се, че не сте толкова умен, както предполагах. Но как може да знаете, нали! Предавателната станция на Мауи вече не е моя. Аз я продадох преди месец и половина на руснаците. Не аз контролирам трансмисиите ви, а руснаците. Съветските военноморски сили платиха скъпо, за да притежават собствена радиочестота толкова близо до военноморската щабквартира на Съединените щати в Тихи океан. И като контролират съобщенията на Сто и първи аварийно-спасителен отряд, те се надяват да открият местонахождението на „Старбък“. Великолепно скроена измама, съгласен ли сте, майоре? Те нямат никаква представа, че си имат работа с организация, която вече претендира за подводницата. — Той хвърли на Пит отмъстителен поглед. — Ако чакате някаква промяна в последната минута, уважаеми Пит, само си губите времето. Няма да има връзка от страна на адмирал Хънтър, няма да има предложение за вдигане на бяло знаме, няма да има атомна ракета по простата причина, че аз напускам подводния хълм. Неговото предназначение свърши. Утре започвам преместването на организацията на друго място. Съобщителните ми съоръжения тук вече са демонтирани, а без тях не може да се осъществи никаква връзка с Пърл Харбър или с каквото и да е друго място.

Пит не продумваше. Само стоеше неподвижно и се питаше дали следващите десет минути няма да са му последните.

— И това е само половината — захили се презрително Делфи. — Вие определихте мястото на „Старбък“ на двайсет мили южно оттук. Колко опит ви трябва, за да придадете на лицето си такава убедителност, когато изричате толкова много лъжи? — Той се разсмя шумно. — Но за едно нещо сте прав, Пит. Не можех да оставя управлението на подводницата в ръцете на неопитен екипаж. Изчислих обаче баластната й система. В този момент всеки неин въздушен резервоар е празен. Но тя все още стои затънала на дъното. Само мащабна спасителна операция може да освободи корпуса й. Стоенето й с месеци на едно място е натрупало толкова силно всмукване, че не й позволява дори да се поклати. Да, жалко. Положително всички от екипажа ви от подводничари са вече мъртви от ръцете на седмина от най-добрите ми мъже. Знаех, че вашите военноморски сили няма да се предадат лесно. Знаех, че ще се върнат за нов опит да предявят претенции за тяхната ценна подводница, затова оставих най-доверените си мъже на борда, мъже, които обичат да убиват. Срещу тях не бих дал шанс за вашия инженерен екип повече от едно на десет хиляди.