Клайв Къслър - Тихоокеански водовъртеж

— Колко проницателно. — Подигравателният тон на Делфи беше в противоречие на дълбоко замисления израз в очите му.

— „Лили Марлен“ — продължи Пит със спокоен глас — се явява умна измама. Обстановката около подводния хълм започва да се нагорещява. Прекалено много частни яхти кръстосват в района, опитвайки се да надушат следа от изчезналите кораби. Стига се дотам, че е въпрос само на време, преди нечий дълбокомер или хидроакустичен уред да открие очертанието на корпусите. Затова вие скалъпвате историята с „Лили Марлен“, за да изместите огъня далече от вашата операция. Бреговата охрана, военноморските сили и търговският флот се хващат на въдицата чрез странното ви откритие на борда на яхтата. От вас ще излезе голям репортер, Делфи. Описанието на трупове със зелена кожа и овъглени лица внася страх към неизвестното във всеки суеверен моряк, плаващ по Тихи океан. Кораби и екипажи започват да избягват тази част от океана, сякаш е чумава. Успявате да изиграете всички. Никой не заподозира нищо. Вие изпращате онова фалшиво съобщение по радиото на „Лили Марлен“. Радистът е вече мъртъв. Екипажът на испанския товарен кораб „Сан Габриел“ е убил него и всички на борда на яхтата.

Пит замълча, изчаквайки думите му да проникнат в съзнанието на Делфи.

— Още един чудесен прийом — че „Лили Марлен“ се е взривил и целият екипаж загива заедно с него. А истината е, че взрив изобщо не е имало. Яхтата е била пленена и е отплавала до подводния хълм за цялостна промяна на външния й вид. Тя е била много красива, за да я потопите. Вероятно и в този момент тя стои вързана за пристана на някой яхтклуб в Хонолулу под друго име и е регистрирана към същата фирма — поне на хартия — която притежава и другите ви кораби. Как е името на тази фирма? „Писиз Пасифик корпорейшън“?

Делфи изведнъж се напрегна.

— Нима знаете за „Писиз Пасифик корпорейшън“?

— Защо, не знаят ли всички? — попита Пит. — Мога да ви уверя, че всичко, което притежавате извън подводния хълм в този момент, е под попечителство. Амфибийният ви самолет, корпоративните ви офиси, радиопредавателят ви на остров Мауи — да не изброявам по-нататък. — Пит съзнаваше, че въображението му бе улучило целта. — Добра работа сте вършили, Делфи. Взели сте предвид всяка непредвидена случайност. Дори ако някоя ваша жертва успее да изпрати сигнал за бедствие, предавателят на острова веднага я изопачава и после я препредава във вид на объркано съобщение, в което местоположението на кораба е посочено на стотици мили от мястото, където се извършва действителното пиратство.

Лицето на Делфи стана като маска на злобата.

— Трябваше да умрете, Пит, и то трикратно да умрете.

— О, да — сви рамене Пит. — Първо от оня гаден мазник в сивия камион. Адски груб опит за човек с вашата изисканост. Но предполагам, че времето ви е притискало, особено когато Синана ви е уведомил, че същата сутрин адмирал Хънтър ме включи към персонала си. След нескопосаната работа на Самър предишната вечер щеше да е ужасно, ако предприемех самостоятелно разследване, или по-лошо — ако Ейдриън Хънтър беше изпуснала няколко подбрани подмятания за интимната й връзка със Синана. Всичко се е свеждало до едно заключение: Пит трябва да бъде погубен, и то час по-скоро.

— Вие сте много хитър човек — рече бавно Делфи. — Много по-хитър, отколкото предполагах. Но сега това вече няма почти никакво значение. Вие блъфирате. Предположенията ви са доста точни. По отношение на баща ми обаче, не улучихте. Той беше свестен човек. Той и колегите му бяха убити, когато една от помпите се развали и те тримата се удавиха в тунела малко преди да довършат работата си. За изчезналите кораби съм отговорен единствено аз. Аз измислих и планирах цялата операция, започвайки с „Иксплорър“. Допуснах грешки, но нямаше нито една, която да не можеше да бъде замазана. Така че, вие блъфирате, господин Пит. Капитан Синана ме държеше в течение до злополучната си кончина. Не е възможно адмирал Хънтър да е събрал цялата история в рамките на последните двайсет и четири часа.

Делфи прекара ръка по веждите си и разтърка очите си. Сякаш искаше да изтрие някаква минала заблуда.

— Вие бяхте моята най-непростима грешка. Три десетилетия успявам да запазя пълно уединение и вие едва не съсипахте всичко.

— Трийсет години е доста дълго време, в което сте минавали безнаказано за такова грандиозно престъпление — отбеляза Пит. — Вие сте се самоунищожил, Делфи. Отхапал сте по-голям залък, отколкото сте могъл да сдъвчете. Най-грубата ви грешка е пленяването на „Старбък“. Друго е да отвлечете търговски плавателен съд или яхта. Бреговата охрана рядко провежда нещо повече от надводно претърсване на района на последното известно местонахождение на изчезнал кораб. Но когато изчезне военноморски плавателен съд, военноморските сили не престават да порят водите, колкото и дълбоки или далечни да са те, докато не открият останките му.