Клайв Къслър - Тихоокеански водовъртеж

Пит се опита да се нахвърли срещу Делфи, да забие юмрук в зъбите под жълтите му очи. Но един от охранителите бързо стреля в него и го улучи в лявото рамо. Той се блъсна странично в стената и бавно се свлече на пода.

Самър нададе сподавен вик. Очите й се разшириха докрай, тя понечи да пристъпи към Пит, после погледна колебливо към баща си. Той поклати глава и тя послушно се сви в черупката си.

Джордино не се помръдваше. Гледаше равнодушно Пит, който срещна погледа му и не пропусна да види едва забележимото му кимване.

— Спечелихте битката — изсъска Пит през стиснати зъби, — но не и войната.

— Отново грешите, майор Пит. Спечелих и войната. Спечелих всеки етап от начало до край. „Старбък“ ми падна от небето. Веднага щом я изтъргувам, или по-точно, когато прехвърля собствеността, мога да приключа с опасната си работа тук, в Тихи океан, и да продължа с бизнес с по-малки данъчни тежести. Сигурен съм, че новите собственици ще се зарадват много на ракетите „Хиперион“.

— Ядрен изнудвач — изплю се Пит в лицето му. — Вие сте луд.

— Ядрен изнудвач ли? Хайде, майоре, що за ограничен човек се показвате. Подобно определение приляга на шпионски романи. Аз нямам никакво намерение да изнудвам суперсили със заплаха за ядрено унищожение. Мотивите ми са изцяло с цел облаги. Независимо какво си мислите, аз не одобрявам безпричинното убийство на жени и деца. Виж, мъже — това е друго нещо. Убиването на мъже е почти равносилно на убиването на животни — няма капка угризение след това.

Пит се надигна и се изправи до стената.

— Никой не го знае по-добре от вас.

— Не — отвърна Делфи и додаде: — Планът ми е много по-изтънчен, той е гениален в простотата си. Уредих да продам „Старбък“ и оръжейното й оборудване на една от арабските петролни страни. На онази, която пожелае да плати солидна цена, без да се пазари.

— Вие сте луд — повтори Пит. — Напълно безнадеждно болен в главата.

Делфи обаче нито изглеждаше, нито се държеше като луд. Всичко, което каза, звучеше логично. Всяка една от богатите арабски петролни държави щеше да се яви като идеален купувач.

— Скоро ще разберем, нали? — Делфи се приближи до интеркома и нареди: — Пригответе ми миниподводницата. Идвам след пет минути — после се обърна към Пит. — Отивам на лична инспекция на „Старбък“. Ще предам на оцелелите от екипажа ви, ако има такива, много поздрави от вас.

— Губите си времето — каза Пит хапливо.

— Не мисля — отвърна с презрение Делфи. — Подводницата стои на мястото си, където я оставих.

— Военноморските сили никога няма да я отстъпят. Първо ще я разрушат.

— Утре по това време те няма да имат думата. Един арабски аварийно-спасителен отряд ще бъде тук, за да я извади. Това са международни води. Вашият военноморски флот никога няма да нападне друга страна във водите над корабни останки, а ако го направи, ще бъде заклеймен от държавите в цял свят. Ще се молят единствено да направят сделка с арабите да им върнат подводницата. Дотогава обаче аз ще имам моето възнаграждение от триста милиона английски лири, депозирани в швейцарска банка и ще съм поел по пътя си.

— Вие никога няма да напуснете този хълм — заяви Пит с лице, изкривено от ледена омраза. — След осем минути ще бъдете мъртъв.

— Така ли? — Погледът на Делфи се закова в Пит. — Значи ще умра, а? — Той извърна глава, сякаш пренебрегваше някакво насекомо и тръгна към вратата. Там се спря и се обърна. — В такъв случай поне ще бъда доволен, като знам, че вие пръв ще умрете — и той кимна на охранителите. — Хвърлете го в морето.

— Няма ли да попитате за последното желание на осъдения? — подметна Пит.

— Не — заяви Делфи със сатанинска усмивка. — Още веднъж сбогом, майор Пит. Благодаря ви за изключително приятното забавление.

Шумът от стъпките му заглъхна и настъпи пълна тишина. Часът беше пет без пет.

Джордино се повдигна на лакти, отвори очи, а тялото му се разтресе от конвулсии. Той се прекатури от кушетката и се хвана за гърлото. Задържа дъха си, докато лицето му стана пурпурночервено, а устата му се напълни със слюнка. В следващия миг, както едва си поемаше въздух на пресекулки, през треперещите му устни излетя облак пръски. Беше блестящо изпълнение от негова страна и изумените охранители налапаха въдицата.

Пит видя как двамата мъже, без да отместват насочените си в негова посока оръжия, се скупчиха до Джордино и преметнаха отпуснатите му ръце около раменете си. Без да продумат, те направиха знак на Пит да мине напред.