Клайв Къслър - Тихоокеански водовъртеж

Лицето на гиганта беше изкривено от усилията му да го стигне. Дума не продумваше, за да запази всеки грам от намаляващите му сили. Той отмести отново поглед към Пит, поклати глава, сякаш бе обхванат от огромна вълна на омраза и изпъна пръстите си към колта. За Пит секундите мъчително забавиха темпото си. Като обезумял той започна да избутва камъните около краката си, но всеки опит се явяваше огромна мъка, която изцеждаше все повече силите му.

Пръстите на Делфи докоснаха и се свиха над колта. Цевта се измести леко и той обгърна с два пръста върха й. Оръжието се измести отново и се изплъзна от хлабавата хватка. Той опита отново и отново да го докосне, докато най-сетне 44-калибровото оръжие попадна в обсега на дланта му. Тогава той го хвана и го стисна до побеляване на кокалчетата си.

Делфи се закашля и избълва кръв, която обагри камъните под него. Но съсредоточеността му не отслабна нито за миг. Лицето му се изкриви, когато вдигна цевта на оръжието. Запъна ударника и устните му се разтегнаха в усмивка, която разкри окървавени зъби, после изравни мерника на нивото на челото на Пит.

В този момент ново движение на една-две крачки от Делфи привлече погледа на Пит. Той се слиса, като видя как една ръка щръкна нагоре от купчината камънаци. Като призрачно видение, надигащо се от гроб, ръката се изви като свод към Делфи. После съвсем бавно дланта се сви в юмрук, оставяйки да стърчи само малкия пръст. Със следващото мълниеносно движение малкият пръст се заби в цевта на револвера, напъхвайки се в отвора до първото кокалче.

Тъй като Джордино не можеше да стигне оръжието така, че да го хване здраво, целта му беше да го запуши, съзнавайки, че ако Делфи натиснеше спусъка, зарядът вътре щеше да се разшири и задната част на пистолета щеше да избухне в лицето на гиганта.

Сянка на крайна изненада помрачи очите на Делфи. Той немощно започна да извърта колта наляво-надясно, за да го издърпа от пръста, но силите му го бяха напуснали и той едва успяваше да задържи револвера в хоризонтално положение, а още по-малко да отстрани препятствието. Пръстът стоеше пъхнат в цевта. Делфи като че ли се мъчеше да прецени ситуацията, но съзнанието му вече започваше да се помрачава. За последен път той разтегна устни в окървавена усмивка и натисна спусъка.

Приглушеният трясък разтресе пещерата. Няколко малки камъка се откъртиха от сводестия таван.

Дясната половина на лицето на Делфи изчезна. Взривеният пистолет се изхлузи от ръката му, гигантът падна по лице и силно удари главата си в камъните.

Джордино не издаде звук. Продължавайки да държи ръката си вдигната, той разтвори юмрука си и показа само палец и три пръста — кутрето му се беше превърнало на пихтия до основата си.

Пит поднови битката си с каменния си капан. Най-накрая успя да се освободи и първата му работа беше да издърпа заклещената до него Ейдриън, която беше припаднала, и да я настани до една изправена статуя.

— Щом се справяш така добре — измърмори Джордино, — защо не помогнеш и на мен да се измъкна от руините?

— Идвам — отвърна Пит.

Той запълзя по купчината камъни към Джордино. Двамата заедно избутаха големите камъни, затрупали целия Ал освен главата и ръката му.

— Имаш ли някоя друга счупена кост? — попита го Пит.

— Не — отвърна кратко Джордино и направи гримаса от болката в ръката си. — А ти?

— Едно или две пукнати ребра. — Пит свали разкъсаните си плувни гащета и започна да ги пори на ивици. — Ето, чакай да те превържа…

— Чувал съм, че приятел сваля ризата от гърба си за приятел — усмихна се с признателност Джордино, — но както виждам, прилагат се и други варианти.

Пит тъкмо превърза ръката му и чу слаб стон откъм каменния склон, който свършваше в басейна. Самър се опитваше да излезе от водата; очите й бяха замъглени и трескави. Тя вдигна празен поглед към Пит.

— Баща ми… Какво… — Гласът й заглъхна и думите й станаха накъсани и неразбираеми.

— Успокой се — каза Пит, — скоро ще напуснем това място и ще бъдем в безопасност.

Той й протегна ръка, притегли я към себе си и облегна главата й на раменете си. Пръстите му нежно пригладиха назад падналите върху лицето й мокри кичури и тогава видя тъмночервена цепнатина на слепоочието й, която започваше да се подува. Прошепна й нещо в ухото и леко я целуна по устата.

Водата се покачваше бързо в цялата кухина и вече пълзеше нагоре по стълбите, но Пит не обръщаше внимание. Лицето му беше изопнато от съжаление към Самър. Идеше му да изкрещи, че я обича, но устните му се размърдаха беззвучно. Самър го погледна с блуждаещ поглед и постави ръка върху гърдите му.