Клайв Къслър - Тихоокеански водовъртеж

— Той е мъртъв, нали?

— Да, камъните го затрупаха — излъга той, но само малко, тъй като в действителност взривилият се колт само ускори края на Делфи. Смазаното му и натрошено тяло щеше да изгуби битката след не повече от час.

— Не ми е приятно да ви прекъсвам — намеси се Джордино, — но мисля, че е време да се измитаме оттук, ако ме извините за израза, преди покривът да се е срутил.

Пит целуна още веднъж Самър и се изправи несръчно на крака. Тъкмо понечи да попита Джордино за Ейдриън, тя се появи гола, обляна цялата със златистата фосфоресценция — същинска позлатена нимфа.

— Как мислиш, в състояние ли си да плуваш? — попита я Джордино.

— Ще се опитам — смънка с немощен глас Ейдриън.

— Ал, ти и Ейдриън тръгвайте първи — каза Пит. — Накарай я да се държи за раменете ти. Ние със Самър ще ви следваме. Ще се срещнем в следващата кухина.

Джордино се огледа наоколо.

— Колко жалко, че не разполагаме с поне част от екипировките си.

— И да са тук някъде, не е възможно да ги намерим под тези развалини.

— Хайде — обърна се Джордино към Ейдриън, — че Тихоокеанският подводен експрес „Албърт Джордино“ не чака никого — и поведе Ейдриън към водата. Беше му по-трудно да ходи, отколкото да плува. Той обви ръцете й около якия си врат и тя зарови лице между плешките му. — Дръж се здраво и си поеми дълбоко въздух — каза й той и двамата изчезнаха под водата, оставяйки след себе си само разширяващи се кръгови вълнички.

Самър се обърна да погледне още веднъж купчината камъни около падналата статуя.

— Нищо ли не може да се направи? — попита тя.

— Нищо.

Скръбта е особено чувство. Тъжното и прекрасно лице на Самър изведнъж се превърна в маска на спокойствие, примесено с ледена решителност.

— Дърк, обичам те, но… не мога да тръгна с теб.

Пит я изгледа учуден.

— Това са глупости.

— Моля те да ме разбереш — настоя тя. — Този подводен хълм винаги е бил моят дом… Майка ми е погребана тук, а сега и баща ми.

— Това не е причина и ти да умреш тук.

Тя облегна лице върху гърдите му.

— Навремето обещах на баща ми, че никога няма да напусна неговия дом. Длъжна съм да спазя обещанието си.

Пит трябваше да се пребори с порива си да я застави да се гмурне във водата. Вместо това само я погали по косата и й каза нежно:

— Аз съм голям егоист. Баща ти си отиде от този свят и сега ти ми принадлежиш. Искам те. Имам нужда от теб. Дори и той не би искал да умреш, за да удържиш на обещание, което си дала като малка — и той я притисна силно до себе си. — Тръгваме заедно, и то още сега.

Самър все още плачеше тихичко, когато двамата, ръка за ръка, се потопиха в оцветената в жълто вода.

Когато след малко подадоха глави над повърхността, Джордино и Ейдриън седяха на скалната тераса във външната кухина.

— Защо се забавихте толкова? — попита Джордино. — Огладнях от това мотаене тук.

Пит остана във водата, държейки се за ръба на терасата, тъй като не беше в състояние да се покачи на сушина.

— Още малко ни остава — отбеляза уверено той. — Едно бързо издигане към повърхността и ще сме готови да отпрашим за Хонолулу. Ще продължим в същия ред — додаде Пит с решителност в гласа. — И запомнете: издишвайте, докато плувате нагоре. Не е нужно някой да хване емболия сега, когато сме на финалната права.

Той се обърна към Самър. Водата беше превърнала зелената й рокля в прозрачен воал, който, както бе прилепнал мокър по тялото й, разкриваше всяка негова извивка. Пит познаваше много жени, различни по телосложение и ръст, но всички му се струваха безцветни в сравнение с тази жена от подводния хълм. Съзнанието му беше толкова обсебено от Самър, че дори не забеляза кога Джордино и Ейдриън се потопиха отново във водата.

— Ще се видим горе — подвикна усмихнат Джордино, но безпокойството в очите му беше очевидно. Никой не знаеше какво ги чака на повърхността. Ако изобщо нещо ги чакаше.

Пит успя да му се усмихне в отговор.

— Късмет и внимавай с акулите.

— Не се безпокой. Ако ми се изпречи някоя, пръв аз ще я захапя. — Той помаха със здравата си ръка и с Ейдриън, увиснала на врата му, се гмурна под водата и напусна подводната кухина.

В кухината настъпи особено спокойствие. Мътната вода се плисна тихо в стените и разбута мъничките морски организми, прилепнали по скалата. Слаба светлина отвън затанцува по покрива и хвърли мимолетни сенки по накъдрената повърхност.

— Нас двамата ни чака нов живот горе — каза тихо Пит.

Самър се вгледа в зелените очи на Пит и нежно погали лицето му с върховете на пръстите си. После се разплака отново. Тя се разкъсваше между любовта към баща си и новата любов към мъжа тук, когото почти не познаваше. Преборваше се вътрешно да стигне до решение. Дългата й коса с цвят на залез се полюшваше нагоре-надолу върху леките вълни, сълзите й се смесваха със солената вода по бузите. Накрая реши как трябва да постъпи.