Клайв Къслър - Тихоокеански водовъртеж

От Пит вече се лееше обилно пот; напрежението и влагата на нощта го бяха докарали до пълно изтощение. Както стоеше там, прегърбен от тежестта на Самър, той успя да успокои дишането си. Асансьорът жужеше монотонно и му съдействаше, като не отвори вратите си на нито един етаж преди избрания от Пит.

Светлинният бутон с цифрата 10 светна и късметът на Пит отново му се усмихна — коридорът беше празен в двете посоки. Бъркайки несръчно в джоба на панталона си, той най-накрая извади ключа си и го пъхна в ключалката на резбованата палисандрова врата с номер 1010.

Елегантно обзаведеният апартамент беше лукс, който Пит трудно можеше да си позволи със заплатата си, но в случая извинението му беше, че това е първата му ваканция от три години насам.

Той влезе в спалнята и без много да се церемони, тръшна Самър върху леглото. При други обстоятелства присъствието на толкова нежна и привлекателна жена би породило желания у него. Но не и тази вечер. Прекомерно се беше изтощил и умствено, и емоционално, и физически. Денят му беше започнал и свършил като на бегач на дълги разстояния. Пит остави изпадналата в блажен несвяст Самър и влезе в банята, съблече се и пусна душа.

Всичко му се струваше много странно. Защо една напълно непозната ще иска да го убие? Но пък, усмихна се той вътрешно, какво доказателство имаше той, че подкожната спринцовка наистина съдържа отрова?

Ами ако е наркотик? Това също беше вероятност. Но отново — защо? Той не знаеше никакви военни кодове, никакви поверителни сведения за атомни бомби, никакви тайни разположения на ракети, нито строго секретни планове за унищожение на света. Мислите му се върнаха отново към невероятната красота на Самър. Накрая насили съзнанието си да се съсредоточи върху настоящия момент. Затвори крановете за водата и излезе изпод душа. Нахлузи халата си върху широките си рамене и след като намокри една хавлиена кърпа, се върна в спалнята, за да я сложи върху челото на жената. Потръпна от садистично удоволствие при мисълта, че на сутринта по челюстта й ще има ярко изразено синьо петно.

Той хвана Самър за раменете и силно я разтърси. Бавно, явно отказвайки да излезе от приятното състояние на припадъка, тя замърмори несвързано с тих глас и отвори големите си сиви очи. Повечето жени биха се стреснали, като видят, че се събуждат на чуждо място. Но не и Самър. Тя явно беше много хладнокръвна. Пит дори си представи как клетките на мозъка й мигом влизат в действие. Погледът й пробяга из стаята — от Пит отскочи към вратата, оттам към балкона и пак се върна върху Пит. Гледаше го спокойно, но прекалено спокойно, за да е искрено. После вдигна ръка и нежно го докосна по брадичката, примижавайки от допира.

— Ти ме удари? — Беше по-скоро констатация, отколкото въпрос.

— Да — усмихна й се той. — А сега, след като си на моя територия, мисля да те изнасиля.

Тогава тя отвори широко очи.

— Не вярвам да посмееш.

— Откъде знаеш, че вече не съм го направил?

Тя като че ли потръпна от желание и започна да движи ръката си от корема му надолу, но внезапно спря.

— Не си чак толкова перверзен.

— А кой е казал, че изобщо съм?

Тя го погледна по особен начин.

— Ами така чух… — Тя млъкна и отмести поглед от лицето му.

— Трябва да си по-внимателна — укори я Пит. — Ако вярваш на противни стари слухове и се разхождаш нагоре-надолу по плажа, забивайки инжекции в беззащитни мъже, можеш да си навлечеш куп неприятности.

Тя задържа погледа си върху него и размърда устни, сякаш се готвеше да отговори, но във фантастичните й сиви очи се появи израз на колебание.

— Не разбирам накъде биеш.

— Няма значение. — Пит се обърна с гръб към нея и се пресегна към телефона. — Ще оставя на полицията да разкрие играта ти. Нали затова им плащат честните като мен граждани.

— Ще бъде грешка. — Гласът й изведнъж стана твърд и студен. — Ще кажа, че си ме изнасилил и като видят тия белези по лицето ми, на кого мислиш, че ще повярват — на теб или на мен?

Пит вдигна слушалката и натисна няколко номерирани бутони.

— Не се и съмнявам, че ще повярват на теб, поне докато Ейдриън Хънтър не свидетелства в моя защита. Вероятно и тя ще има няколко синини. — Пит отново се обърна към телефона. Гласът от другата страна на линията се чу след петото „Ало?“ и затвори. Пит заговори на свободния сигнал: — Искам да съобщя за убийство…

Но само толкова успя да изрече. Самър скочи от леглото и издърпа слушалката от ръцете му.

— Моля те, ти не разбираш. — Гласът й беше нисък и отчаян.