Клайв Къслър - Тихоокеански водовъртеж

— Какво ви води насам? Мислех, че сте зарит от планове за новата експедиция за изследване на дълбоководните течения.

— Нима не знаеш защо съм тук? — Адмиралът използва циничен тон, който накара Пит неволно да изтръпне от лошо предчувствие. — Заради твоето забъркване в неща, които не са твоя работа, трябваше да пропътувам цялото това разстояние, за да те измъкна от една каша и да те хвърля в друга.

— Не ви разбирам.

— Много добре ми е познат този твой талант. — По лицето му трепна подигравателна усмивка. — Изглежда, че си разбъркал гнездо на оси, когато си се появил с капсулата за съобщения от „Старбък“. Без да подозираш, си предизвикал земетресение в Пентагона, регистрирано от един сеизмограф в Калифорния. В същото време обаче те издигна в очите на военноморския флот. Но тъй като за момчетата там аз съм само един пенсиониран аутсайдер, не ми бе разрешено да надникна зад завесата. От комитета на началник-щабовете просто ме помолиха — и то най-любезно, трябва да подчертая — да замина час по-скоро за Хаваите, за да ти обясня в какво ще се състои новата ти задача и да уредя временното ти назначение във военноморския флот.

Пит присви очи.

— Кой стои зад всичко това?

— Адмирал Лий Хънтър от Сто и първи аварийно-спасителен отряд.

— Не говорите сериозно, напи?

— Лично той те изиска.

Пит тръсна гневно глава.

— Това е тъпо! Какво може да ми попречи да откажа?

— Принуждаваш ме да ти напомня — отвърна спокойно Сандекър, — че независимо от статута ти в НЮМА, ти все още се водиш на действителна военна служба във военноморските сили. А както много добре знаеш, началниците на щабовете се мръщят при проява на неподчинение.

Пит гледаше Сандекър с негодувание в погледа.

— Няма да стане!

— Напротив, ще стане. Ти си адски добър морски инженер, най-добрият, когото имам. Вече се срещнах с Хънтър и му го казах направо.

— Има други усложнения — каза Пит с увереност в гласа, — които не сте взели предвид.

— Намекваш за факта, че си спал с дъщерята на Хънтър ли?

Пит се наежи.

— Не, адмирале, имам предвид дали съзнавате какво име може да ви излезе от това?

— На хитър, стар кучи син ли? — попита Сандекър. — Всъщност в тази работа има нещо много повече, отколкото си си направил труда да забележиш.

— Звучите доста заплашително — отбеляза Пит с безразличие.

— Това ми е целта — подчерта със сериозно лице Сандекър. — Ти не отиваш във военноморските сили, за да научиш нов занаят, а да играеш ролята на връзка между Хънтър и мен. Преди всичко да приключи, НЮМА ще затъне в тази работа до уши. На НЮМА й бе наредено да съдейства на военноморския флот с всички океанографски данни, които й бъдат поискани.

— А съоръжения?

— Стига да поискат и тях.

— Да се открие подводница, изчезнала преди шест месеца, не е като да се иде на излет.

— „Старбък“ е само половината от работата — каза Сандекър. — През последните трийсет години Министерството на военноморските сили е събрало факти за трийсет и осем документирани случая с кораби, навлезли в кръгова площ на север от Хаваи и изчезнали. Те искат да разберат причината!

— Кораби изчезват и в Атлантическия, и в Индийския океан. Това не е необичайно явление.

— Така е, но при нормални обстоятелства морските катастрофи оставят следи — плавеи, разливи на гориво, дори трупове. Да не говорим, че и останки от корабокруширал плавателен съд може да бъдат изхвърлени на брега и да предоставят следа за съдбата му. Но останки от кораби, изчезнали в Тихоокеанския водовъртеж, не са намерени никъде.

— Тихоокеански водовъртеж ли?

— Така моряците наричат това място.

— Трийсет и осем кораба… — повтори бавно Пит. — Не е ли имало радиовръзка? Един кораб трябва да потъне за секунди, за да не успее да предаде сигнал за бедствие.

— Такива сигнали изобщо не са се получавали.

Пит не каза нищо. Сандекър също само отпи от питието си, без да продума. Като по даден знак двете птици възобновиха шумната си битка, нарушавайки настъпилата тишина. Пит ги пропъди от съзнанието си и закова поглед в пода; в главата му се въртяха хиляди въпроси, но за него този час беше прекалено ранен, за да е способен да оформя някакви теории за загадъчно изчезналите кораби.

След като според Пит мълчанието продължи прекалено дълго, той заговори:

— Добре, трийсет и седем морски съда никога вече няма да влязат в пристанище. Остава трийсет и осмият — „Старбък“. Военноморските сили знаят точното му местоположение от съобщението в капсулата. Какво още чакат? Ако намерят къде лежат останките на подводницата, няма да се налага аварийно-спасителните им кораби да чакат божията намеса, за да ги извадят от дълбочина десет фатома.