Клайв Къслър - Тихоокеански водовъртеж

Пит нехайно хвърли пистолета върху леглото и отново отвори куфара, откъдето извади презраменен кобур. Тесният край имаше метална релса, която се плъзгаше върху жлеб в дълга като дръжка на метла ръкохватка, и превръщаше пистолета в карабина за цели на далечно разстояние; освен това тя служеше и за ръкохватка, когато се стреляше на пълен автоматичен режим. След като пъхна пистолета в кобура заедно с петдесетзарядния пълнител, Пит уви грозната смъртоносна машина в плажна кърпа.

По пътя към фоайето асансьорът послушно спираше на всеки етаж, за да вземе пътници, докато накрая се препълни. Пит се запита какви ли мисли щяха да им минат през ума на спътниците му, ако заподозряха какво е увил с хавлиената кърпа. След като кабината се изпразни на етажа на фоайето, Пит натисна бутона за сутерена и слезе в подземния паркинг. Отключи колата си форд „Кобра АС“, пъхна маузера в тясното пространство зад шофьорската седалка и седна зад волана.

Подкара по рампата навън и се вля в потока от автомобили, движещ се на север по Калакауа авеню. Палмовите дървета от двете страни на булеварда надвесваха корони над дългите редици от магазини и офиси със съвременна архитектура, а тротоарите бяха изпълнени с гъсти колони от туристи, облечени в ярки облекла. Слънцето печеше силно и отражението му в асфалтовата настилка принуди Пит да примижи, докато тършуваше в тясната жабка на колата, за да намери слънчевите си очила.

Вече беше закъснял повече от час за срещата си с Хънтър, но въпреки това реши първо да свърши една работа — някакво слабо предчувствие в най-задната част на съзнанието му не му даваше мира. Той не знаеше какво очаква да открие, когато гумите захрущяха по червеникави вулканични камъчета на алеята за коли, но беше се отклонил три и половина километра от пътя си и нямаше причина да се отказва в последния момент. Паркира колата, слезе и мина покрай прилежно изписана табелка с надпис:

Главното преддверие, с обточващите го на по-горните нива балкони, беше препълнено с грижливо подредени експонати на канута, препарирани риби и птици, модели на примитивни сламени колиби и странни грозни дърворезби на древни хавайски богове. Пит мерна висок, белокос, гордо изправен мъж, който подреждаше колекция от раковини в стъклена витрина. Външният вид на Джордж Папаалоа подсказваше, че той е истински хаваец — широко кафеникаво лице, издадена напред брадичка, дебели устни, замъглени кафяви очи и грациозна лека походка. Той извърна глава и като позна Пит, вдигна ръка за поздрав.

— О, Дърк! Посещението ти внася радост в деня ми. Ела да идем да седнем в канцеларията ми.

Пит го последва в чиста и спартански подредена стая. Мебелите бяха старинни, но лъснати до блясък; по книгите, подредени край стените, нямаше и следа от прах. Папаалоа седна зад писалището и посочи на Пит едно викторианско канапе.

— Кажи ми, приятелю, откри ли гроба на крал Камехамеха?

Пит се облегна назад.

— Почти цялата последна седмица се гмурках под водите край брега на Кона, но не открих нищо, което да прилича на гробна пещера.

— Според нашите легенди той е бил положен в кухина под водата. Може да става дума за някоя от реките.

— Знаеш много добре, Джордж, че през сухия сезон вашите реки се превръщат в тесни дерета.

Папаалоа сви рамене.

— Може би пък е по-добре вечното му жилище никога да не бъде намерено, за да могат тленните му останки да почиват в мир.

— Никой няма намерение да нарушава мира на вашия крал. С него не е погребано съкровище. Камехамеха Велики просто ще представлява значима археологическа находка — нищо повече. И вместо в стара влажна кухина, костите му могат да почиват в някоя нова гробница в Хонолулу, където всички да се прекланят пред тях.

Очите на Папаалоа добиха тъжен израз.

— Питам се дали нашият велик крал ще бъде доволен да го зяпат разни хаолеи 2 2 Така наричат полинезийските хавайци всеки, който не е полинезиец. — Б.пр. като теб и твоя народ.

— Мисля, че той би толерирал нас, хаолеите, ако знаеше, че осемдесет процента от кралството му сега е населено с ориенталци.

— Тъжно, но вярно. Онова, което японците не можаха да вземат чрез бомби през четирийсетте години, взеха го с пари в брой през седемдесетте и осемдесетте. Няма да се изненадам, ако някой ден се събудя и видя как изгряващото слънце помахва сред пасата над двореца Йолани. — Хаваецът погледна Пит с безизразно лице. — Не остана много за моя народ. След още две, най-много три поколения ние ще бъдем напълно асимилирани от другите раси. Моето наследство ще умре заедно с мен. Аз съм последният от моя род с чиста хавайска кръв. — Той обхвана с ръка стаята. — Затова превърнах това място в работата на живота ми. За да съхраня културата на една загиваща раса, моята раса.