Клайв Къслър - Тихоокеански водовъртеж

— Това вече е върхът! — избухна Пит, хвана я за раменете и я стисна силно, гледайки я в зениците на широко отворените й очи, без да мига. — Сритваш мъж в топките, забиваш му игла в гърба, а после — ни лук яла, ни лук мирисала. Каква игра играеш, да те вземат дяволите?

Тя понечи да се отскубне, но почти веднага се отпусна.

— Гангстер такъв! — изсъска тя злобно.

Старомодният израз изненада Пит. Той бавно отпусна хватката си и отстъпи назад.

— Да, аз съм един от наемните убийци на големия Ал Капоне, току-що слязъл от кораба от Чикаго.

— Де да можех… — Тя млъкна, кръстоса ръце пред гърдите си и започна да разтрива натъртените си рамене. — Ти си злодей.

Пит не изпита омраза, само известно угризение, като видя червените следи от пръстите си върху плътта й.

След известно мълчание тя заговори отново:

— Ще ти кажа това, което искаш да знаеш. — Независимо от едва доловимата промяна в тона на гласа й, очите й останаха студени. — Но преди това, би ли ме завел до банята… Струва ми се, че… че ще повърна.

Пит я хвана през кръста и усети как мускулите на тялото й се стягат. Изведнъж тя опря единия си крак в таблата на леглото и с цялата сила на нежното си тяло заби рамо в корема на Пит. Той загуби равновесие, спъна се заднешком в стола и падна на пода, повличайки със себе си нощната лампа до леглото. В същия миг Самър скочи, отвори плъзгащата се врата на балкона и изчезна от поглед.

Пит не направи усилие да стане — напротив, отпусна се назад и се настани удобно на пода. Минаха десет секунди. Вече не можеше да се сдържа и избухна в силен смях.

— Следващия път, когато искаш да избягаш от апартамент на мъж, намиращ се на десетия етаж, си носи парашут.

Тя бавно влезе обратно в стаята, хубавото й лице бе почервеняло от ярост.

— Има една много злобна дума за такъв като тебе.

— О, аз поне знам повече от десет — усмихна й се той мило.

Тя тръгна към най-отдалечения край на стаята, увеличавайки разстоянието между тях, отпусна се на един стол и се вторачи в Пит.

— Какво ще последва, ако отговоря на въпросите ти?

— Нищо. Когато ми разкажеш история, от която няма да ми се повдигне, ще бъдеш свободна да си вървиш.

— Не ти вярвам.

— Мила моя, аз не съм бостънският удушвач или Джак изнасилвача и те уверявам, че нямам навика да похищавам невинни девойки на плажа Уайкики. 

— Моля те, повярвай ми, нямах намерение да ти сторя зло. Аз работя за моето правителство така, както ти — за твоето. Наредиха ми да получа информация от теб. Съдържанието на спринцовката е най-обикновен разтвор от скополамин.

— Скополамин?

— Да. Твоята репутация по отношение на жените те направи основният заподозрян.

— Не те разбирам.

— Военноморските сили на САЩ, или поне разузнавателната им секция, имат причина да вярват, че един от любовниците на госпожица Хънтър се е опитвал да се сдобие с поверителна информация, свързана с дейността на спасителните кораби на баща й. На мен ми бе наредено да проуча доколко си обвързан с дъщеря му. Това е всичко.

Не, не беше. Пит изобщо не се съмняваше, че тя лъже. Знаеше също и че се опитва да печели време. Единствената поверителна информация, с която разполагаше Ейдриън Хънтър, беше как издигащите се до бъдещи адмирали мъже щяха да се вместят в личната й любовна схема.

Когато Пит стана от пода и се приближи до нея, тя видя животинския блясък в очите му и видимо се напрегна. Объркан и гневен, Пит се улови, че изпитва до голяма степен съжаление към младата жена. Той огледа червения кичур коса, паднал над едното й око, и дългите, тънки ръце, отпуснати в скута й.

— Съжалявам, че стана така — рече той. — Много съжалявам. — Чувстваше се донякъде глупаво. — Жалко, че развали едно хубаво нещо. Ти не работиш за военноморското разузнаване, мила моя. Ти дори не си истинска американка. В тази страна никой не използва думата „гангстер“ от трийсетте години насам. Ти също така се провали и на теста си за таен агент. Никой професионалист не би повярвал на фалшивия телефонен разговор с полицията, докато ти точно това направи. Във всеки случай военноморският флот няма навика да позволява на служителите си от женски пол да се шляят сред злодеи без въоръжен до зъби екип да пази гърба им на разстояние един писък. Ти не носиш чанта, роклята ти е прекалено тясна, за да скриеш под нея предавател, чрез който да предупредиш охранителите ти, когато стане напечено. — Думите му произведоха огромен ефект. Цветът на лицето й се бе отдръпнал и тя наистина изглеждаше зле.