Клайв Къслър - Тихоокеански водовъртеж

— Ако продължавате да ме наблюдавате така, ще бъда принудена да ви взема такса.

Пит се опита да изглежда леко смутен, но не му се удаде.

— Мислех, че художествените галерии са безплатни.

Тя стисна ръката му.

— Не и ако искате да купите нещо.

— Искам само да разглеждам. Рядко купувам.

— Значи сте човек с принципи.

— Спазвам няколко, но те не се прилагат към жени. — Той усети парфюма й, който му се стори познат.

Жената се спря и се облегна на него за опора, за да свали обувките си, после зарови пръсти в хладния пясък на плажа Уайкики. Двамата закрачиха отново, без да разговарят. След малко жената каза тихо:

— Името ми е Самър. — Очите й блестяха на слабата светлина.

Пит само я притегли в прегръдките си и я целуна леко по подутите й устни. И изведнъж предупредителни звънци проехтяха в съзнанието му, но за съжаление твърде късно — болката вече го беше пронизала. Челюстта му увисна и от гърлото му излезе стон, когато Самър заби коляно в слабините му.

Той никога не разбра какво накара клетките на мозъка му да наредят такава мълниеносна реакция — през мъглата на шока едва успя да види как юмрукът му се стрелна напред и се заби отдясно в челюстта на жената. Тя се олюля за миг, после се свлече безмълвно на пясъка.

Скритите неподозирани източници, готови да се събудят в момент на отчаяние, не позволиха на Пит да изпадне в бездната на безсъзнанието. Агонията в долната половина на тялото му го принуждаваше да си поема дъх на дълбоки хрипкави глътки. Той бавно падна на колене до неподвижното тяло на жената, притискайки ръце в слабините си.

Пит силно стисна зъби и се заклати напред-назад, за да пропъди всеки нов взрив на болка. Зарови колене в мекия пясък и се заклати напред-назад. Ако някой го видеше как стои наведен над изпаднала в безсъзнание млада жена, с ръце между краката си, това щеше да породи много неудобни въпроси. За щастие, освен група местни момчета и неколцина гости на хотела, насядали край малък огън на шейсетина метра от него, плажът беше безлюден.

Четири минути изминаха, четири минути, през които мъчителното му страдание стихна до тъпа, тупкаща болка. Точно тогава забеляза нещо да проблясва в ръката на Самър, нещо като стъкло, отразяващо трепкащите пламъци на факлите. Наведе се над застиналото й тяло и внимателно издърпа подкожна спринцовка от свитите пръсти на ръката й.

Пит се слиса. На мъждукащата светлина Самър изглеждаше на не повече от двайсет и пет години и толкова нежна и миловидна. Оглеждайки спринцовката, той се запита какво ли съдържа, после пусна пълната стъклена тръбичка във външния джоб на ризата си.

Той вдигна непохватно младата жена, метна я на рамото си и се изправи с треперещи крака. Изведнъж му мина през ума мисълта, че тя може би има приятели, които сега се спотайват някъде в мрака; нямаше намерение да чака полицейска хайка да блокира пътя. Хотелът се намираше само на три пресечки оттук, така че той балансира товара си, стегна тялото си и закуцука сковано по пясъка.

Единственият начин да избегне разхождащите се по тротоарите тълпи от туристи, беше да се промъкне през гъстите храсти на градините. Той, естествено, не искаше да се натъкне и на патрулиращ полицай или на някой наивен летуващ филантроп, който би влязъл в ролята на рицар.

Ако вървеше със спокоен ход по тротоарите, Пит щеше да стигне до хотела за не повече от пет минути, но тъй като трябваше да заобикаля през храсталаците, той взе това разстояние за двайсет минути. От време на време се спираше в тъмнината, за да си поеме дъх, а веднъж се наложи да изчака една подпийнала компания да се загуби от погледа му. Усещаше нежния парфюм, който се излъчваше от тялото на Самър. Сега вече разпозна аромата на плумерията — рядко срещана миризма на Хавайските острови и това беше първият път, когато Пит я долавяше от тялото на жена.

Хотелът му беше вече на отсрещната страна на улицата и светлините зад входа за фоайето му го приканваха със сигурността на убежище. След като изчака първото затишие на автомобилното движение, Пит прекоси пътното платно подтичвайки, с изпънато от болката в слабините лице и задъхвайки се от инертната тежест, която бе носил на рамо по четиристотинте метра път с препятствия в тъмнината. Той мина между паркираните до тротоара коли, застана отстрани на входа на хотела и предпазливо надникна във фоайето.

Късметът мигом му изневери. Една жена чистеше с прахосмукачка килима пред асансьорите — беше огромна тъмнокожа хавайка, чийто вид недвусмислено говореше: „Махай се, или ще извикам полиция“. Той се отдръпна, зави зад ъгъла на сградата и тръгна надолу по рампата, водеща към подземния паркинг. Освен няколкото паркирани коли, мрачната бетонна вътрешност беше празна. Той мерна отворен асансьор, влезе в него и натисна бутон, после се облегна на масивното тиково перило, което обточваше стените на тясната кабина.