Клайв Къслър - Тихоокеански водовъртеж

Първа наруши мълчанието Ейдриън.

— Извинявай, миличка, но, както казват в стария семеен минен участък, навлизаш в чужда територия.

Ейдриън като че ли се забавляваше от ситуацията. За нея натрапницата беше просто досадна лепка и нищо повече. Тя се обърна с гръб към жената и отпи отново от чашата си.

Сивите очи нито за миг не се отделиха от Ейдриън.

— Вашата грубост, госпожице Хънтър, е надмината единствено от репутацията ви на уличница.

Ейдриън беше прекалено дебелоока, за да се засегне. Тя стоеше неподвижно и гледаше право напред в отражението на жената в огледалото зад барплота.

— Петдесет долара? — изрече тя високо, за да я чуе всеки в радиус от десет метра. — Като имам предвид аматьорското ти държане и посредствените ти таланти, прекалено си надула цената си.

Неколцина от клиентите, седящи в непосредствена близост до барплота, се заслушаха с внимание в размяната на думи. Жените свъсиха вежди, докато мъжете, леко усмихнати, тайно завидяха на безмълвния мъж, заловен в женската територия на сексуалната битка. Пит също стоеше като онемял. За него беше непознато преживяване две красиви жени да си разменят хапливи забележки за това коя да го притежава. Егото му се наслаждаваше на този неповторим момент.

— Може ли да поговоря с вас насаме, госпожице Хънтър? — попита загадъчната млада жена със зелената рокля.

Ейдриън кимна.

— Защо не? — Тя се обърна, смъкна се бавно от високия стол и тръгна след непознатата към отворените врати, които водеха към частния хотелски плаж.

Пит изгледа като омаян двата заоблени задника, които оприличи, поне във въображението си, на два плажни балона, заловени в един и същ водовъртеж.

Пит въздъхна и се облегна на плота, чувствайки се като паяк, който наблюдава две мухи, летящи около мрежата му, но му се иска те да се хванат в нечия друга паяжина. После осъзна, че всички присъстващи го наблюдават открито и се усмихна, поклони им се за оказаното им внимание и им обърна отново гръб.

Имах достатъчно изненади за един ден, помисли си той с печал. Как ли ще свърши всичко? Вслушвайки се в повика на сърцето си за повече смелост, той направи знак на бармана и му поръча ново уиски „Къти“ с лед — този път двойно.

Петнайсет минути по-късно „сивите очи“ се върнаха и застанаха безмълвно зад него. Пит бе потънал дълбоко в мисли и минаха няколко секунди, преди да почувства присъствието на жената и да види отражението й в огледалото.

Устните й се размърдаха в нещо като наченки на усмивка.

— Нали победителката получава трофеите? — въпросът беше зададен колебливо.

Подутината под дясното й око беше започнала да добива моравочервен цвят, от леко разцепената й долна устна се стичаше тънка струя кръв по брадичката й и капеше с абсолютна точност в цепката между гърдите й. Пит все още си мислеше, че по-привлекателна жена от нея не бе виждал.

— А губещата? — попита той.

— Тя ще има нужда от доста силен грим поне няколко дни, но мисля, че още утре ще е способна пак да се бие.

Той извади носната си кърпа, уви с нея кубче лед, което извади от чашата си и го притисна леко до устната й.

— Ето, подръжте го така, ще спре подуването.

Тя се насили да се усмихне и кимна в знак на благодарност.

Любопитните погледи отново се впериха в двамата, този път изпълнени с похот, която граничеше с вулгарност. Пит побърза да плати, после хвана жената за ръка и я повлече навън на плажа. Той огледа плажната ивица, но не видя и следа от Ейдриън.

— Ще ми кажете ли какво стана?

Тя трябваше да свали ръката с леда от устата си, за да говори.

— Не е ли очевидно? Госпожица Хънтър не пожела да се вразуми.

Пит я загледа отчасти колебливо, отчасти замислено. Защо избрахте мен, запита се той наум. Защо се бихте за мъж, когото изобщо не познавате? И главният въпрос: каква игра играете? Пит не се заблуждаваше — никое филмово студио не би му възложило ролята на Дон Жуан. Той взимаше своя дял от взаимоотношенията си с жените, но никога преди да използва обичайните предисловия, дребните артистични лъжи и хитрите ходове стъпка по стъпка. Реши да не задълбава с въпроси за причините за поведението й, а да остави загадката да подсили интригата.

— Искате ли да се поразходим по плажа? — попита я Пит.

— Надявах се да го предложите. — Тя се усмихна и мигом го плени. И беше сигурна в това. Забеляза, че погледът му пробяга по гърдите й, после се спусна надолу по тялото и краката й.

Гърдите й бяха изненадващо малки и стегнати за подчертаните извивки на останалите части на тялото й. На лунната светлина и отблясъците от факлите покрай хотелската тераса той виждаше къде силно почернялата й кожа, изцапана с кръв, потъваше подканващо под роклята й. Талията й леко преливаше в твърд плосък корем, под който пък две заоблени бедра като че ли напираха да избягат от прилепналия по тях зелен затвор. Тя приличаше на индианка, но огненочервената й, дълга до кръста коса го опровергаваше.