Клайв Къслър - Тихоокеански водовъртеж

— Здравей, Дърк — измърмори тя с дрезгав глас. — Имаш ли нужда от компания?

— Може би. Какъв ще е моят дял?

Тя стегна ръцете си около кръста му.

— Защо да не идем у дома, да гледаме най-късния филм и да си вземем някои бележки?

— Не мога. Мама ми заръча да се прибера рано.

— О, я стига, любими, не е честно да откажеш покана от твоя стара приятелка за една вечер със скандално поведение, нали?

— За това ли са старите приятелки? — попита той саркастично; ръцете й тръгнаха надолу и той ги отдели от себе си. — Ще трябва да си намериш ново хоби. Със скоростта, с която даваш воля на фантазията си, съм изненадан, че още не са те бракували.

Тя изпъчи гърди и престорено нацупи устни.

— Значи е истина, че си способен, както чух, единствено да обиждаш хората, които обичаш.

Като се имаше предвид изтощителното темпо на нощния й живот, Пит забеляза, че тя е все още много хубава. Спомни си нежната кожа на тялото й, когато двамата се любиха последния път. Спомни си също, че колкото и да не й даваше да си поеме дъх, колкото и опитен да беше в техниките си, пак не успяваше да я задоволи.

— Не че държа да сменим темата на нашия разговор — рече той, — но искам да ти кажа, че днес се запознах с баща ти.

Пит изчака да види поне малък признак на изненада по лицето й, но такъв не се появи. Тя изглеждаше напълно безразлична.

— Наистина ли? И какво ти каза старият „лорд Нелсън“?

— Първо, не му направи впечатление как бях облечен.

— Не се притеснявай, той се прави, че не забелязва и моя начин на обличане.

Пит отпи глътка уиски и я загледа над ръба на чашата си.

— По отношение на теб не го обвинявам. Никой баща не обича да вижда дъщеря си облечена като долнопробна проститутка.

Ейдриън подмина последната му забележка; това, че баща й се бе срещал с един от многобройните й любовници, никак не я интересуваше. Тя се настани на съседния висок стол и го загледа с прелъстителен поглед. На слабото осветление кожата й блестеше като лъснат бронз.

Тя му прошепна:

— Ще ми поръчаш ли от ей онова питие?

Пит направи знак на бармана.

— Едно бренди „Алегзандър“ за… ъ-ъ… дамата.

Тя сбърчи чело, после се усмихна.

— Не знаеш ли, че вече е старомодно да наричаш жените „дами“?

— Всеки мъж иска момиче като момичето, което се е омъжило за добрия стар татко.

— Майка ми е била сред най-канените на забави момичета — подметна тя с изработен нехаен тон.

— А баща ти?

— Баща ми е бил неуловим човек. И до днес си е такъв — рядко си е вкъщи, непрекъснато търси да открие някой смрадлив, стар потънал шлеп или отдавна забравен на дъното кораб. Той обича океана повече от семейството си. В нощта, когато съм се родила, той спасявал екипажа на потъващ насред Тихи океан петролоносач. Когато завърших гимназия, той пак беше в открито море, за да търси останките на катастрофирал самолет. А когато майка ми умря, нашият скъп адмирал съставял карти на айсбергите край Гренландия, заедно с някакви дългокоси чудаци от Итънския океанографски институт. — Очите й се отместиха колкото да се увери дали Пит изразява съчувствие към болката й. — Така че, не си прави труда да проливаш сълзи за отношенията между баща и дъщеря. Адмиралът и аз се толерираме взаимно просто заради хората.

Пит я погледна в очите.

— Вече си голяма, защо не напуснеш дома си?

Барманът поднесе питието й и тя отпи глътка.

— Какво по-добро разрешение може да намери една млада жена като мен? Аз съм непрекъснато заобиколена от красиви мъже в униформи. Помисли си само за предимството — хиляди мъже и нито една съперница. Защо да напускам домашното си огнище и да обирам остатъците от храна? Не, адмиралът има нужда от образа на семеен мъж, а на мен пък старецът ми е нужен за допълнителни облаги, които ми носи фактът, че съм щерка на адмирал. — Тя погледна Пит с престорена срамежливост и плахост. — Е, отиваме ли у дома?

— Ще трябва да го отложите за друг път, госпожице Хънтър — намеси се нежен глас. — Капитанът има среща с мен.

Ейдриън и Пит обърнаха едновременно глави. Зад тях стоеше най-екзотичната на външен вид жена, която Пит бе виждал. Тя имаше необикновено сиви очи, а косата й се спускаше по раменете като огненочервен водопад и контрастираше на яркозелената й права рокля в ориенталски стил, която прилепваше по извивките на тялото.

Пит бързо прехвърли в ума спомените си, но без успех. Увери се, че никога не бе срещал тази красавица. Когато стана от високия си стол, той бе приятно изненадан да усети, че сърцето му бие ускорено. За първи път жена разбъркваше чувствата му при първа среща, като се изключеше русокосата му съученичка в пети клас, която го ухапа по ръката в едно междучасие.