Клайв Къслър - Тихоокеански водовъртеж

Пит седеше приведен над плота на бара в стария хавайски хотел „Роял“, загледан разсеяно в питието си, и прехвърляше в ума си събитията на деня. Те се редуваха зад немигащите му очи и се загубваха във вид на мъгла. Една сцена обаче отказваше да изчезне — споменът за пребледнялото лице на адмирал Хънтър, докато четеше съдържанието на капсулата за нелепата трагична съдба, сполетяла „Старбък“, и смущаващите параноични думи на командира й Дюпри.

След като спря да чете, Хънтър бавно вдигна поглед и кимна на Пит. Пит мълчаливо се ръкува с адмирала, каза „довиждане“ на другите офицери и като хипнотизиран напусна кабинета. Не помнеше как е шофирал по натоварената магистрала Нимиц. Не помнеше как е влязъл в хотела си, взел си е душ, преоблякъл се е и е тръгнал да търси някакъв неизвестен предмет. Дори сега, докато бавно въртеше уискито в чашата си, слухът му не долавяше нищо друго, освен бъбрене на разни езици около него в дневния бар.

Имаше нещо много странно в откриването на последното съобщение от „Старбък“, разсъждаваше той наум. Имаше една натрапчива мисъл, която упорито отказваше да изплува на повърхността от най-отдалеченото кътче на съзнанието му. Нещо повече — тя дори избледня и се върна обратно в празнотата, откъдето беше изникнала.

С крайчеца на окото си Пит мерна един мъж в другия край на плота, който беше вдигнал чашата си и му правеше знак, че иска да го почерпи. Това беше капитан Орл Синана. И той като Пит беше облечен спортно — с памучни панталони и риза на цветя. Синана се приближи и се облегна на плота до него. Пак се потеше изобилно и почти непрекъснато попиваше потта си от челото и дланите си с носна кърпа.

— Ще ми направите ли това удоволствие? — попита Синана с лицемерна усмивка.

Пит вдигна пълната си чаша.

— Благодаря, но аз още не съм отпил от своето питие.

Пит не бе обърнал особено голямо внимание на Синана по-рано в Пърл Харбър, но сега с лека изненада забеляза нещо, което бе пропуснал. Като се изключеше, че Синана беше шкембелия и тежеше поне със седем килограма повече от Пит, те двамата спокойно можеха да минат за братовчеди.

Синана нервно въртеше леда в рома „Колинс“ и избягваше безизразния поглед на Пит.

— Още веднъж искам да ви се извиня за малкото недоразумение днес следобед.

— Няма нищо, капитане. Аз също не бях пример за любезност.

— Ужасна е тази работа с изчезването на „Старбък“. — Синана отпи глътка от питието си.

— Повечето загадки се разгадават в крайна сметка. Вземете „Трешър“, „Блуфин“, „Скорпион“ — военноморските сили не се отказаха да ги търсят, докато не откриха и последния човек в тях.

— Този път няма да повторим това — каза мрачно Синана. — Тази подводница никога няма да я открием.

— Не се заричайте.

— Трите трагедии, за които споменахте, майоре, се случиха в Атлантическия океан. „Старбък“ имаше фаталното нещастие да изчезне в Тихи океан. — Той млъкна, за да избърше потта от врата си. — Ние от военноморския флот си имаме често цитирано мнение за изчезналите там кораби и то е:

— Но вие разполагате с координатите, дадени в съобщението от Дюпри — възрази Пит. — С малко късмет вашият хидролокатор ще може да открие подводницата в рамките на едноседмично претърсване на района.

— Морето не разкрива лесно тайните си, майоре. — Синана остави празната си чаша върху плота. — Е, трябва да вървя. Имах среща с една жена, но тя явно ме е зарязала.

Докато поемаше протегнатата ръка на Синана, Пит рече усмихнат:

— Познато ми е това чувство.

— Довиждане и успех!

— И на вас, капитане.

Синана се обърна и през претъпкания бар на хотелското фоайе излезе навън, където се смеси с разминаващите се по тротоара хора.

Пит все още не бе докоснал питието си. След като Синана си тръгна, той се почувства влудяващо самотен въпреки заобикалящата го глъч, изпълваща помещението. Изведнъж му се прииска да се напие, за да забрави името „Старбък“ и да съсредоточи мислите си върху по-важни въпроси — като например да свали някоя летуваща секретарка, която е оставила сексуалните си задръжки в Омаха, Небраска. Той изпи питието си на един дъх и си поръча второ.

Тъкмо се накани да изпробва сладкодумната си вежливост, когато почувства две меки женски гърди да се притискат в гърба му и две тънки ръце да обгръщат кръста му. Той бавно се обърна и видя насреща си дяволитото лице на Ейдриън Хънтър.