Клайв Къслър - Тихоокеански водовъртеж

— Няма да е необходимо, Йейгър. — Гласът зад тях прозвуча като звук от булдозер, движещ се по бетонна настилка.

Пит се обърна и срещна погледа на съсухрен мъж, застанал сковано в рамката на вратата на вътрешния кабинет. Беше облечен в бяло от яката до обувките и обточен със златен ширит от ръкавите до пагоните на раменете. Имаше буйна бяла коса и почти толкова мъртвешко бяло уморено лице. Единствено очите му изглеждаха живи и гледаха с любопитство пакета в ръката на Пит.

— Аз съм адмирал Хънтър и ще ви отделя само пет минути, самонадеяни момко, така че възползвайте се от случая. И донесете и този пакет — посочи го той с брадичка.

— Да, сър — само това можа да отговори Пит.

Хънтър се обърна и влезе в кабинета си. Пит го последва и ако не беше притеснен, преди да влезе, то когато се озова в него, мигом изпадна в смут. Вътре имаше още трима военноморски офицери, насядали около лъсната като огледало заседателна маса. По лицата им се изписа почуда при вида на Пит, който стоеше полугол със странен пакет под мишница.

Хънтър извърши рутинно представяне на мъжете, но Пит не се заблуди от фалшивата любезност — адмиралът се опитваше да го сплаши с ранга на всеки от присъстващите, докато изучаваше очите на Пит за реакция. Така Пит научи, че високият рус капитан втори ранг, който приличаше в лице на Джон Кенеди, се казва Пол Боланд и е заместник-командир на 101-ви аварийно-спасителен отряд. Набитият капитан, целият плувнал в пот, началник на малката група от специализирани спасителни кораби на Хънтър, носеше странното име Орл Синана. Ниският, почти като джудже мъж, който побърза да стисне ръката на Пит, се представи като командир Бърдет Денвър, помощник на адмирала. Той се вгледа продължително в лицето на Пит, сякаш искаше добре да го запомни.

— Е, самонадеяни момко… — Пак това обръщение; Пит би дал месечното си възнаграждение, за да забие кокалчетата на юмрука си в зъбите на Хънтър. Гласът на адмирала преливаше от сарказъм. — Сега, ако бъдеш така любезен да ни кажеш кой си и каква е причината да ни прекъсваш, ще ти бъдем вечно благодарни.

— Прекалено сте груб за човек, който няма търпение да узнае защо нося този метален цилиндър — каза Пит, като настани удобно дългото си тяло на един стол и зачака реакция.

Синана го гледаше кръвнишки от отсрещната страна на масата, лицето му беше изкривено от злоба.

— Измет такава! Как смееш да идваш тук и да обиждаш офицер!

— Той явно е побъркан — сопна се Боланд и се наведе към Пит със стегнато и студено лице. — Слушай, глупако, знаеш ли с кого разговаряш?

— Тъй като ми бяхте представени — отвърна язвително Пит, — отговорът ми е „да“.

Синана удари потния си юмрук в масата.

— Бреговия патрул! Ще ида да наредя на Йейгър да повика бреговия патрул, за да го хвърлят в карцера.

Хънтър си запали дълга цигара, метна кибритената клечка към пепелника, но не го улучи и загледа многозначително Пит.

— Не ми оставяш никакъв избор, самонадеяни момко — каза той и се обърна към Боланд. — Командире, кажете на матрос Йейгър да повика бреговия патрул.

— Не бих го сторил, адмирале. — Денвър стана от стола си; по лицето му личеше, че е разпознал Пит. — Този човек, когото нарекохте с обидни имена и искате да оковете във вериги, е наистина Дърк Пит, ръководителят на специални проекти в Националната агенция за подводни и морски изследвания, чийто баща е сенатор Джордж Пит от Калифорния и председател на комисията по военноморския бюджет.

Синана изсумтя нещо кратко и нецензурно.

Пръв се осъзна Боланд.

— Сигурен ли си?

— Да, Пол, напълно. — Денвър заобиколи масата и застана до Пит. — Видях го преди няколко години с баща му на една конференция на НЮМА. Освен това той е приятел на мой братовчед, командир Руди Гън, който също работи в НЮМА.

Пит засия от радост.

— Ами да! Руди и аз работихме заедно по няколко проекта. Сега виждам приликата ви. Само дето Руди носи очила.

— Като деца го наричахме Бобъра — засмя се Денвър.

— Ще му го подметна, като го видя — каза Пит също усмихнат.

— Надявам се… да не сте се обидили… от това, което ви казахме — запелтечи извинително Боланд.

Пит му хвърли възможно най-циничния си поглед и каза само:

— Не.

Хънтър и Синана си размениха погледи, които Пит не се затрудни да изтълкува. Ако се опитваха да не издават притеснението си, че сред тях седи синът на сенатор на Щатите, то те не го правеха сполучливо.

— Е, господин Пит, предполагаме, че сте тук във връзка с тази цилиндрична кутия. Ще ни обясните ли откъде я имате?