Клайв Къслър - Тихоокеански водовъртеж

Задъхан от умора, той върна вниманието си към цилиндъра. Пластмасовият калъф съдържаше странна на вид алуминиева капсула. Стените й бяха оребрени с няколко малки пръчки, наподобяващи миниатюрни железопътни коловози. Беше затворена с винтов капак и Пит започна да го отвинтва, все по-заинтригуван от необичайно многобройните завъртания, докато най-накрая капакът падна в ръцете му. В цилиндричната кутия имаше навити на стегнато руло свитък хартиени листа — нищо повече. Той внимателно ги разви и огледа написания на ръка текст.

Докато четеше, започнаха да го побиват ледени тръпки и въпреки жегата кожата му настръхна. На няколко пъти се опита да откъсне поглед от страниците, но не успя — беше изумен от чудовищността на съдържанието им.

Когато прочете и последното изречение в документа, Пит вдигна глава и в продължение на цели десет минути остана загледан в океана. Документът завършваше с името „Адмирал Лий Хънтър“. Много бавно и внимателно Пит сложи листовете обратно в цилиндъра, нави докрай капачката му и го пъхна в жълтия калъф.

Странна неземна тишина се беше слегнала над нос Каена. Дори шумът от прибоя се чуваше някак приглушен. Той стана, изтръска с ръка пясъка, полепнал по мокрото му тяло, и с цилиндъра под мишница затича в тръс по брега. Като стигна до рогозката си, бързо уви цилиндъра с нея и забърза по пътеката, водеща към крайбрежния път.

Яркочервеният форд „Кобра АС“ стоеше като изоставен край пътя. Пит не загуби нито минута. Хвърли товара си върху пътническата седалка и докато сядаше зад волана, завъртя ключа за запалването.

Излезе на магистрала 99, минавайки през Ваиалуа, и пое нагоре по дългия наклон, който минаваше покрай живописната и обикновено пресъхнала река Каукомахуа. След като казармите в забранения военен район Скофийлд изчезнаха в огледалото му за обратно виждане, Пит отби от главния път и натисна докрай педала за газта по посока Пърл Сити, без да го интересува, че може да се натъкне на пътна полиция.

Вдясно от него се издигаше планинската верига Кулау, чиито върхове бяха забулени под вечно тъмни дъждовни облаци. Покрай нея се простираха грижливо поддържани ананасови горички, чийто яркозелен цвят контрастираше на богатата червена вулканична почва. Внезапна дъждовна буря връхлетя срещу Пит и той автоматически включи чистачките.

Най-накрая пред него се показа главният портал на Пърл Харбър. Пит намали скоростта, като видя униформен часови да излиза от караулното помещение и спря. Извади шофьорската си книжка и документите си за самоличност от портфейла си, показа ги и се разписа в книгата за посетители. Младият морски пехотинец само отдаде чест с ръка и му направи знак да минава.

Пит го попита къде се намира щабквартирата на Хънтър. Младежът извади бележник и молив от външния си джоб, скицира пътя и учтиво му подаде листчето, после отново отдаде чест с ръка.

Пит подкара колата и след малко спря пред една безлична бетонна сграда, намираща се близо до пристанищния район. Щеше да я подмине, ако в последния момент не забеляза малка табела с надпис: „Щабквартира, 101-ви аварийно-спасителен отряд“. Той изключи мотора, взе влажния пакет и слезе от колата. Докато минаваше през входа, мислено си каза, че е трябвало да предвиди и да сложи в багажника спортна риза и панталон, когато тръгваше за плажа. Приближи се до бюро, където един матрос в бяла лятна униформа на Военноморските сили механично натискаше клавишите на пишеща машина. На бюрото имаше табелка с името му — матрос Дж. Йейгър.

— Извинете — заговори стеснително Пит, — бих искал да се срещна с адмирал Хънтър.

Младият човек вдигна нехайно поглед и в следващия миг очите му щяха да изхвръкнат от орбитите им.

— Божичко, човече, да не би да ти е празна кратуната? Какво се опитваш да покажеш, като идваш тук само по плувки? Ако те види началството ми, с теб е свършено. Затова изчезвай веднага, докато не ти се е случило нещо.

— Знам, че не съм облечен подходящо — отвърна Пит спокойно и любезно, — но трябва много спешно да се видя с адмирала.

Матросът стана от стола и с почервеняло лице му се сопна:

— Престани да се правиш на клоун. Или се връщай в квартирата си, или ще извикам бреговия патрул.

— Добре, извикайте го. — Гласът на Пит внезапно стана остър.

— Слушай, човече — заговори матросът, овладявайки раздразнението си. — Направи си услуга, като се върнеш на кораба си и пусни по каналния ред официална молба за среща с адмирала.