— Веднъж доберем ли се на повърхността — тихо рече Киъл, — ще си взема един ден почивка, та кой каквото ще да казва.
— Все това ли ще си баеш? — попита Чавез в тъмнината.
— Ако щат, да ме уволнят, утре ще спя на работното си място.
Чавез пипнешком потърси ръката на Киъл и я сграбчи грубо.
— Какви ги плямпаш?
— Спокойно — намеси се Мъркър. — След като системата за поддържане на жизнените функции излезе от строя, натрупването на въглероден двуокис започна да му действа. И на мен самия взе да ми се мае главата.
— А на всичкото отгоре и въздухът стана отвратителен — продължи да роптае Чавез. — Ако не се удавим, ще бъдем премазани от корпуса, когато той се разбие, ако пък не бъдем смачкани като черупки на яйца, тогава ще се задушим от собствения си въздух. Не виждам никакво светло бъдеще.
— Забравяте замръзването — вметна язвително Мъркър. — Не се ли покатерим някъде над тази вледеняваща вода, няма да се стигне до другите три вероятности.
Киъл не каза нищо, но се остави на Чавез да го избута в най-горното легло. После и Чавез го последва и седна на ръба с провесени надолу крака.
Мъркър си проби път през дълбоката до чатала вода и отиде да погледне през предния илюминатор. Видя навън само обкръжения като с ореол силует на „Сафо II“ през ослепителните й светлини. Макар другият плавателен съд да обикаляше само на три метра от тях, той нищо не можеше да направи за пострадалата „Дийп Фадъм“, докато и двата съда бяха заобиколени от безмилостното налягане на враждебните дълбини. Щом е още тук, помисли си Мъркър, значи не са ни отписали. Прие като немалко утешение факта, че не са сами. Не че можеше да се разчита кой знае колко на него, но това беше единственото, което имаха.
На борда на снабдителния кораб „Алхамбра“ снимачните екипи от трите най-големи телевизионни мрежи бяха грабнати от бурния вихър на очакването и трескаво се суетяха около техниката си, за да я приведат в готовност. Всяка педя от перилата на палубата на десния борд беше заета от радиожурналисти, които се взираха през бинокли с хипнотична съсредоточеност в намиращия се на две мили от тях „Каприкорн“, а фотографите бяха насочили телеобективите си към водната повърхност между двата кораба. Притисната в един ъгъл на импровизиран пресцентър, Дана Сийграм загърна по-плътно шубата около раменете си и се изправи смело пред дузината новинари, въоръжени с магнетофони, които тикаха в лицето й микрофони, щръкнали като захаросани плодове на клечки.
— Госпожо Сийграм, вярно ли е, че като се опитвате да извадите „Титаник“ три дни по-рано от определения график, всъщност правите последен отчаян опит да спасите живота на тримата бедстващи мъже долу?
— Това е само едно от няколкото разрешения на въпроса — отвърна Дана.
— Трябва ли да разбираме, че всички други опити са били неуспешни?
— Явиха се известни усложнения — призна Дана.
В единия джоб на шубата си Дана нервно усукваше носна кърпичка, докато пръстите й изтръпнаха от болка. Дългите месеци на срещи с мъжете и жените от пресата си казаха своето.
— След като сте изгубили връзка с „Дийп Фадъм“, откъде знаете със сигурност, че екипажът е още жив?
— Компютърните данни сочат, че положението им няма да стане критично по-рано от четири часа и четирийсет минути.
— Как възнамерява НЮМА да извади „Титаник“, ако електролитният химикал не бъде инжектиран напълно в тинята около корпуса?
— Не е по възможностите ми да отговоря на този въпрос — каза Дана. — Последното съобщение на господин Пит, предадено от „Каприкорн“, гласи само, че те ще извадят потъналия параход в рамките на следващите няколко часа. В него не са изложени подробности относно метода на работа.
— Ами ако е твърде късно? Ако Киъл, Чавез и Мъркър са вече мъртви?
Лицето на Дана доби суров вид.
— Те не са мъртви — заяви тя със святкащи очи. — И първият от вас, който пусне този жесток и нечовешки слух, преди това да е доказан факт, ще бъде изритан от този кораб и да вървят по дяволите и акредитивите, и рейтингите ви „Нилсен“ 4 4 Рейтингите „Нилсен“ се наричат сведенията за зрителен интерес в американската телевизия. Компанията „Нилсен“ наблюдава телевизионните навици на 1700 домакинства. — Б.пр.
за популярност! Разбрахте ли?
Репортерите застинаха за миг, онемели от изненада от внезапния изблик на гняв от страна на Дана, после бавно и тихомълком започнаха да свалят микрофоните си и да се разотиват към палубата.
Читать дальше