Клайв Къслър - Да извадим „Титаник“

— Кога стана това? — попита Пит.

— Преди три часа и половина.

— Тогава защо е това униние? Държите се така, сякаш няма никакъв изход. „Дийп Фадъм“ е запасен с достатъчно кислород в резервната си система, за да поддържа жизнените функции на тричленен екипаж в продължение на цяла седмица. Има достатъчно време, в което „Сафо I“ и „Сафо II“ да запоят поплавъците и да изпомпят водата.

— Не е толкова просто — каза Гън. — Разполагаме само с шест часа.

— Как стигна до това ограничение от шест часа?

— Оставих най-лошото за накрая. — Гън погледна свъсен Пит. — Ударът от падналия кран спука един запоен шев на корпуса на „Дийп Фадъм“. Дупчицата е малка колкото карфица, но огромното налягане при тази дълбочина вкарва вода в кабината със скорост петнайсет литра в минута. Цяло чудо е, че шевът не се е пръснал, та да огъне корпуса и да направи момчетата на пихтия. — Той посочи с глава часовника над компютърното табло. — Шест часа им остават, преди водата да залее кабината и да ги издави… А ние нищичко не можем да направим срещу това.

— Защо не опитаме да запушим дупката отвън с мокра стомана?

— Лесно е да се каже, но трудно да се изпълни. Ние просто не можем да стигнем дотам. Онази част от корпуса, където е пробитият шев, е притисната в стената на бака на „Титаник“. Адмиралът изпрати долу три подводници с надеждата обединената им сила да отмести „Дийп Фадъм“ дотолкова, че екипажите им да могат да стигнат до нея и да я поправят. Нищо не се получи.

Пит седна на един стол, взе молив и бележник и започна да прави някакви изчисления.

— „Сий Слъг“ е оборудвана с режещ инструмент. Ако опитаме да атакуваме дерика…

— Невъзможно — обезсърчен поклати глава Гън. — По време на тегленето ръката на манипулатора на „Сий Слъг“ се счупи. В момента подводницата е качена обратно на палубата на „Модок“ и момчетата от Военновъздушните сили казаха, че не е възможно да я поправят навреме. — Гън удари с юмрук по масата с морската карта. — Последната ни надежда беше в лебедката на „Бомбърджър“. Ако можехме да вържем въже за дерика, вероятно бихме успели да издърпаме и освободим подводницата.

— Точка по този въпрос — заяви Пит. — „Сий Слъг“ е единствената ни подводница, която е оборудвана със свръхмощна манипулаторна ръка, и без нея няма начин да направим скачване с въже.

Гън уморено разтърка очи.

— След хилядите часове, отдадени на проектирането и изграждането на възможно всякакъв вид аварийна система за безопасност, след обмислянето на сбити спешни процедури при непредвидени ситуации да възникне неочакваното и да ни удари под пояса с нещастен случай извън рамките на вероятността, един на милион, който компютрите не отчетоха.

— Компютрите вършат работа в зависимост от подадените им данни — каза Пит.

Той отиде до радиоприемника и издърпа микрофона от ръката на Дръмър.

— „Дийп Фадъм“, тук Пит. Край.

— Приятно ми е отново да чуя бодрия ти глас — долетя по високоговорителя гласът на Мъркър, толкова спокоен, сякаш говореше по телефона, излегнат на леглото си у дома. — Що не прескочиш насам като четвърти за бридж?

— Не си падам по тази игра — отвърна с делови тон Пит. — Колко време остава, докато водата стигне до акумулаторите?

— Със скоростта, с която се покачва, някъде между петнайсет и двайсет минути.

Пит се обърна към Гън и му каза нещо, което се подразбираше от само себе си:

— Когато бъдат залети акумулаторите, връзката с екипажа ще бъде прекъсната.

Гън кимна.

— „Сафо II“ поддържа курс до тях, за да им прави компания. Това е всичко, което можем да направим.

Пит отново натисна предавателния бутон на микрофона.

— Мъркър, как сте със системата за поддържане на жизнените функции?

— Каква ти система за поддържане на жизнените функции? Тя ни заряза още преди половин час. Караме го на тежко дишане.

— Ще ви пратя кутия „Съртс“.

— Гледай да е по-скоро, че Чавез има злокачествена проява на лош дъх на устата. — После в гласа на Мъркър изплуваха нотки на съмнение. — Ако се случи най-лошото и повече не ви видим, момчета, поне знаем, че ще си имаме добра компания тук.

Внезапният намек на Мъркър за гибелта на „Титаник“ добави още малко бледост по лицата на всички в оперативното помещение, на всички, с изключение на Пит. Той натисна предавателния бутон.

— Постарайте се поне да оставите кораба чист. Може да ни се прииска отново да го ползваме. Пит изключва.

Любопитно беше да се види реакцията от привидно коравосърдечното подмятане на Пит. Джордино, Гън, Спенсър и останалите го гледаха с облещени очи. Единствено по лицето на Дръмър бе изписан гняв.