Клайв Къслър - Да извадим „Титаник“

— Съобщение от „Сафо I“, сър — каза Кърли. — Приключила е с разполагането на зарядите.

— Предай й да се насочи към повърхността с максималната скорост, с която могат да я изкачат поплавъците й. Колкото по-високо се издигне, толкова по-малко ще бъде налягането върху корпуса й, когато се взривят експлозивите. — Адмиралът се извъртя и застана с лице към Пит, който не изпускаше от поглед четирите монитора, чиито камери и прожектори бяха монтирани на стратегически места около надстройката на „Титаник“. — Какво е положението?

— Дотук добро — отвърна Пит. — Ако уплътненията с мократа стомана издържат на сътресенията, имаме изгледи за успех.

Сандекър се загледа в цветните изображения и сбърчи чело, когато забеляза големите струи от мехури, които излизаха от пробития корпус на лайнера.

— Той губи много въздух — отбеляза адмиралът.

— Това е излишното налягане, което изтича от аварийните вентили — поясни бездушно Пит. — Ние превключваме от електролитните помпи обратно към компресорите, за да вкараме колкото се може повече допълнителен въздух в горните помещения. — Той млъкна, за да настрои изображението, после продължи: — Компресорите на „Каприкорн“ подават по двеста и осемдесет кубически метра въздух на час, така че няма да отнеме много време, докато се повиши налягането в корпуса с още четири килограма на сантиметър, което е напълно достатъчно, за да гръмнат аварийните вентили.

Дръмър се отдели от компютрите и бавно се приближи до тях, отметна поредица от цифри върху един бележник и рече:

— Доколкото приблизително успяхме да изчислим, деветдесет процента от корабните помещения не са наводнени. Главният проблем, както аз го виждам, е, че имаме по-голяма подемна сила от необходимата според компютрите. Ако и когато всмукването отслабне, параходът ще литне нагоре като хвърчило.

— „Сий Слъг“ току-що постави последния си заряд — съобщи Кърли.

— Кажи им да направят една обиколка около „Дийп Фадъм“, преди да тръгнат към повърхността — нареди Пит — и да опитат да влязат във визуална връзка с Мъркър и екипажа му.

— Остават единайсет минути — оповести Джордино.

— Какво, по дяволите, задържа още „Сафо II“? — попита Сандекър, без да се обръща конкретно към някого.

Пит вдигна поглед към Спенсър в другия край на помещението.

— Зарядите готови ли са за възпламеняване?

Спенсър кимна.

— Всяка редица е нагласена на различна предварителна честота. Трябва само да завъртим шайбата и те ще се задействат в съответната последователност.

— На какво да се обзаложим, че ще видим първо — носът или кърмата?

— В случая няма спор. Носът е забит с шест метра по-дълбоко в утайката отколкото руля. Аз разчитам на кърмата да се освободи, а после, като използва действието си на лост, да издърпа останалата част на кила. Той би трябвало да се издигне почти под същия ъгъл, под който е потънал — при условие че бъде благосклонен изобщо да се издигне.

— Сложен е и последният заряд — провлачено обяви Кърли. — „Сафо II“ е на път да се измъква.

— Някакви вести от „Сий Слъг“?

— Тя съобщи, че не е направила никаква визуална връзка с екипажа на „Дийп Фадъм“.

— Добре, предай й да се изпарява по-бързо към повърхността — каза Пит. — След девет минути възпламеняваме първата редица от експлозиви.

— Те са мъртви! — неочаквано изкрещя Дръмър с пресекващ глас. — Ние закъсняхме, всички са мъртви.

Пит направи две крачки и сграбчи Дръмър за раменете.

— Без истерии! Последното нещо, от което се нуждаем, е прибързани преценки.

Дръмър отпусна рамене, лицето му побледня и се вкамени от ужас. После той бавно кимна и тръгна с несигурна крачка към компютърното табло.

— Водата трябва да е вече на няколко педи от тавана на подводницата — обади се Джордино. Гласът му прозвуча с половин октава по-високо от нормалния му тон.

— Ако песимизмът се мереше с килограми, досега, момчета, да сте станали милионери — отбеляза сухо Пит.

— „Сафо I“ е стигнала до безопасната зона хиляда и осемстотин метра. — Съобщението дойде от оператора на хидролокатора.

— Една долу, остават още две — измърмори Сандекър.

Вече нямаше какво друго да правят, освен да чакат и останалите подводници да се издигнат над опасното ниво на приближаващите се ударни вълни. Изминаха осем минути, осем безкрайни минути, в които от челата на всички мъже закапа пот.

— „Сафо I“ и „Сий Слъг“ вече приближават безопасната зона.

— Какво е морето и времето? — поинтересува се Пит.