Докато се ръкуваше с него, Сандекър също се усмихваше, но лицето му остана сериозно.
— Следващия път, когато изчезнеш, без да ме уведомиш, считай се за уволнен.
Пит се престори на обиден и се обърна да поздрави Донър.
— Мел, радвам се да те видя.
— Аз също — отвърна сърдечно Донър. — Струва ми е, че вече си се срещал със Сид Коплин.
— Да, случайно — Пит се ухили. — Но никога не сме се запознавали официално.
Коплин пое ръката на Пит с две ръце. Той трудно можеше да се оприличи на онзи умиращ мъж, когото Пит беше намерил в снеговете на Нова земя. Ръкостискането на Коплин беше силно, а очите му — будни.
— Сбъдна се най-голямото ми желание — заговори той с прочувствен глас, — някой ден да имам възможност лично да ви благодаря, че спасихте живота ми.
— Радвам се да ви видя в добро здраве. — Това беше единственото, което успя да смотолеви Пит. Той погледна притеснено надолу.
Боже мой, помисли си Сандекър, ама този човек наистина се смути! Не беше и сънувал, че някога ще види как Дърк Пит скромничи. Адмиралът избави Пит, като го хвана за ръка и го поведе към селската черква.
— Надявам се, че знаеш какво правиш — каза Сандекър. — Британците се мръщят, когато американски военни идват да им разкопават гробищата.
— Наложи се президентът да се обади лично по телефона на министър-председателя, за да прескочим през бюрократичната бариера за разрешаване на ексхумация — добави Донър.
— Ще се уверите, че притесненията си заслужаваха труда — отбеляза Пит.
Те стигнаха до пътя и го пресякоха. После минаха през старинна врата от ковано желязо и влязоха в гробището, разположено около енорийската черква. Известно време вървяха мълчаливо и четяха надписите върху изтритите от времето надгробни плочи.
След това Сандекър махна с ръка към малкото селце.
— Толкова е отдалечено от утъпкания път. Как стигна дотук?
— Чист късмет — отвърна Пит. — Когато започнах да проследявам придвижването на колорадците от Абърдийн нататък, още нямах представа като как Саутби ще се вмести в мозайката. Ако си спомняте, последното изречение в дневника на Брюстър гласеше: „Как копнея да се върна в Саутби“. А според капитан Бигалоу, последните думи на Брюстър, преди да се затвори в трезора на „Титаник“, били: „Благодаря на Бога за Саутби“. Единственото, което ми подсказа нещо, и то съвсем оскъдно, беше, че Саутби ми прозвуча като английско име и така започнах да налучквам, доколкото можех следата, оставена от миньорите до Саутхемптън…
— Следвайки надписите върху гробовете им — довърши мисълта му Донър.
— Бяха същински пътепоказатели — потвърди Пит. — Те, както и фактът, че в дневника на Брюстър бяха записани точните дати и места на тяхната смърт с изключение тези на Алвин Коултър и Върнън Хол. Къде почива Коултър си остана загадка, но Хол лежи тук, в селското гробище на Саутби.
— Значи си го открил на картата.
— Не, селцето е толкова малко, че не са го отбелязали дори и с точица в пътеводителя „Мишлен“. Съвсем случайно забелязах една стара, забравена, изписана на ръка табела, забучена преди много години на главния път от някой фермер, във вид на обява за продажба на дойна крава. Указанията й сочеха, че фермата се намира на три километра източно по най-близкия селски път за Саутби. Последните парченца от мозайката започнаха да си идват на място.
Те продължиха да вървят мълчаливо към мястото, където стояха трима мъже. Двама от тях носеха обичайните за местните фермери дрехи, а третият беше в униформа на селски полицай. Пит ги представи набързо, след което Донър тържествено подаде на полицая заповедта за ексхумация.
Всички погледнаха към гроба. Надгробният паметник се издигаше от едната страна на каменна плоча, поставена върху погребания. Надписът върху камъка гласеше простичко:
ВЪРНЪН ХОЛ
Починал на 8 април 1912
ПОЧИВАЙ В МИР
В средата на сводестата хоризонтална плоча беше издълбана рисунка на стар тримачтов платноход.
— … скъпоценната руда, за която положихме непосилен труд, за да я изтръгнем от недрата на онази проклета планина, лежи на сигурно място в трезора на кораба. Единствен Върнън ще остане да разказва печалната история, защото аз потеглям с огромния параход на „Бялата звезда“… — изрецитира Пит думите от дневника на Джошуа Хейс Брюстър.
— Гробницата на Върнън Хол — каза Донър като на сън. — Това е имал предвид той, а не трезора на „Титаник“.
— Просто невероятно — измърмори Сандекър. — Възможно ли е бизаният да е тук?
Читать дальше