Клайв Къслър - Да извадим „Титаник“

— Боклук… чист боклук — заекна той. — Нищо, освен обикновен чакъл, какъвто можеш да намериш под всяка улична настилка.

Думите на смутения Лъски затихнаха и в трюма на „Титаник“ настъпи тежка, дълбока тишина. Пит безмълвно сведе поглед. Всички очи останаха приковани в натрошените камъни и счупените сандъци, а вцепенените им съзнания се опитваха да възприемат ужасяващата действителност, страшната, неопровержима истина, че всичко дотук — изваждането на лайнера, изтощителният труд, астрономическите суми, смъртта на Мънк и Удсън — е било за нищо. Бизаният не се намираше на „Титаник“ и никога не се е намирал тук. Те бяха жертви на чудовищно жестока шега, която някой им беше изиграл преди седемдесет и шест години.

Сийграм беше този, който най-накрая наруши тишината. В окончателното пламване на лудостта, той се захили в сивата светлина, хиленето му прерасна в смях, наподобяващ вика на вещаещия смърт дух, който се блъсна в стоманените стени. После той се втурна през вратата на трезора, грабна едно парче скална отломка и удари Лъски в слепоочието. Червени пръски обагриха жълтите дървени сандъци.

Обзет от пристъп на зловеща истерия, той продължи да се смее и когато се спъна и падна върху разложения труп на Джошуа Хейс Брюстър, и когато сграбчи мумифицираната глава и започна да я блъска в пода, докато тя се отскубна от врата и остана в ръцете му.

Както държеше гнусното, отблъскващо нещо пред себе си, обърканото съзнание на Сийграм изведнъж видя как почернелите, подобни на пергамент устни се разтварят в противна усмивка. Той напълно загуби самообладание. Паралелната депресия на Джошуа Хейс Брюстър се бе простряла през мъглявините на времето и остави на Сийграм призрачно наследство, което хвърли физика в зеещата паст на лудост, от която никога нямаше да се отърве.

Шест дни по-късно Донър влезе в трапезарията на хотела, където адмирал Сандекър закусваше, и се настани на свободния стол срещу него.

— Чухте ли най-новото?

Сандекър направи пауза между две хапки омлет.

— Ако са още лоши новини, предпочитам да си ги запазиш за себе си.

— Тази сутрин на излизане от вкъщи ме спипаха. — Той хвърли на масата един сгънат лист. — Призовка да се явя пред комитета за разследване към Конгреса.

Без да поглежда листа, Сандекър си набучи нова хапка омлет.

— Моите поздравления.

— Същото се отнася и за вас, адмирале. Обзалагам се, че точно в тази минута един федерален съдия-изпълнител се е спотаил в чакалнята пред кабинета ви и чака да ви връчи същото.

— Кой стои зад това?

— Някакъв противен новоизлюпен сенатор от Уайоминг, който се опитва да си създаде име, преди да е ударил четирийсетака. — Донър попи челото си с измачкана носна кърпа. — Глупакът му с глупак дори настоява да призове и Джийн като свидетел.

— Ще ми се да го видя как. — Сандекър бутна чинията си настрана и се облегна на стола. — Какво е положението със Сийграм?

— Маниакалнодепресивна психоза е засуканият термин.

— А Лъски?

— Двайсет шева и сериозно мозъчно сътресение. След седмица ще излезе от болницата.

Сандекър поклати глава.

— Надявам се никога повече да не преживея подобно нещо. — Той отпи глътка кафе. — Как ще се оправяме?

— Снощи президентът лично ми се обади от Белия дом. Каза да играем открито. Последното, което иска, е да се окаже въвлечен в бъркотия от противоречащи си лъжи.

— Какво стана със Сицилианския проект?

— Смъртта му настъпи почти веднага след отварянето трезора на „Титаник“ — отвърна Донър. — Нямаме друг избор, освен да изсипем всичко, от самото начало до тъжния край.

— Защо трябва да си показваме мръсните ризи пред света? Каква полза от това?

— Неволите на демокрацията — каза примирено Донър. — Всичко трябва да е открито и на масата, дори това да означава и издаване тайните на неприятелски настроено чуждо правителство.

Сандекър покри лицето си с ръце и въздъхна.

— Е, сигурно ще трябва да си търся нова работа.

— Не е необходимо. Президентът обеща да направи изявление в смисъл, че единствено той носи отговорност за провала на проекта.

Сандекър поклати глава.

— Няма да помогне. Имам неколцина врагове в Конгреса. Отдавна точат лиги в очакване на повод да ме принудят да си подам оставката от НЮМА.

— Може и да не се стигне чак дотам.

— От петнайсет години, откакто съм произведен в чин адмирал, трябваше да двуличнича с политиците. Уверявам те, това е мръсна работа. Преди тая история да приключи, всеки, който е имал и най-малката връзка със Сицилианския проект и изваждането на „Титаник“, ще бъде щастлив, ако си намери работа като чистач в конюшня.