Клайв Къслър - Да извадим „Титаник“

Дебелият мъж в измачкан костюм се облегна назад и небрежно отхапа от една ябълка.

— Поздравления за повишението, командир — промълви той между отделните хапки.

— Като се има предвид как се развиха събитията — отвърна Марганин, без да сваля вестника, — това беше най-малкото, което адмирал Слоюк можеше да направи.

— А твоето положение сега… когато Превлов е извън играта?

— След измяната на добрия капитан логично беше аз да бъда избран да заема мястото му на завеждащ отдела за анализ на чуждото разузнаване. Очевидно, това е разрешението.

— Хубаво е, че годините ни на труд донесоха такива значителни дивиденти.

Марганин обърна една страница.

— Само отворихме вратата. Дивидентите тепърва ще дойдат.

— Сега повече от всякога трябва да внимаваш за действията си.

— Така и смятам — каза Марганин. — Тази история с Превлов нанесе лоша рана на верността на Съветските военноморски сили в очите на Кремъл. Досието на всеки един от отдела за военноморско разузнаване е подложено повторно на щателна проверка. Ще мине доста време, преди да ми се доверят напълно, както беше с Превлов.

— Ще се погрижим нещата малко да се ускорят. — Дебелият мъж се престори, че преглъща голямо парче от ябълката. — Когато си тръгнеш оттук, смеси се с тълпата пред входа на метрото отсреща. Един от нашите хора, който ловко задига портфейли от неподозиращите, ще измени на обичайната си практика и незабележимо ще пъхне плик във вътрешния джоб на сакото ти. Пликът съдържа протокола от последното съвещание на началника на личния състав на Военноморските сили на Съединените щати с командирите на флотата.

— Доста опияняващ материал.

— Протоколът е подправен. Може и да изглежда от особено значение, но в действителност е преработен внимателно, за да заблуди шефовете ти.

— Пробутването на фалшиви документи едва ли ще е от полза за положението ми.

— Успокой се — каза дебелият. — Утре по това време един агент на КГБ ще се сдобие със същия материал. КГБ ще го обяви за истински. Тъй като ти ще си предоставил информацията си двайсет и четири часа по-рано, това ще добави един плюс за теб в очите на адмирал Слоюк.

— Много хитро — отбеляза Марганин с поглед във вестника. — Нещо друго?

— Това е за сбогом — промълви дебелият мъж.

— За сбогом ли?

— Да. Достатъчно дълго ти бях връзка. Дори прекалено дълго. Стигнахме доста далече ти и аз, за да проявяваме небрежност за сигурността ни точно сега.

— Кой ще е новата ми връзка?

— Още ли живееш в казармата на флотата? — вместо отговор попита дебелият.

— Казармата ще си остане моят дом. Нямам намерения да привличам подозрения като голям прахосник и да живея в луксозен апартамент като Превлов. Ще продължавам да водя спартански живот, като разчитам само на заплатата от Съветските военноморски сили.

— Чудесно. Моят заместник е вече определен. Той ще бъде прислужникът, който чисти офицерските апартаменти в твоята казарма.

— Ще ми липсваш, стари приятелю — каза бавно Марганин.

— И ти на мен.

Настъпи дълго мълчание. После дебелият мъж заговори отново.

— Господ да те благослови, Хари.

Когато Марганин сгъна вестника и го остави настрана, дебелият си беше отишъл.

— Ей там е нашата крайна цел, там вдясно — съобщи пилотът на вертолета. — Ще кацна на пасището, дето е точно срещу черквата, оттатък пътя.

Сандекър погледна през прозореца. Беше сива, мрачна утрин и меки одеяла от мъгла се стелеха над по-ниските места на малкото селце. Тих междуселски път се виеше покрай няколко старинни къщи, живописна каменна стена го опасваше от двете страни. Пилотът направи остър завой покрай черковната камбанария и Сандекър се вцепени.

Той хвърли поглед към Донър на седалката до него. Донър се бе вторачил право напред. Пред него, на мястото до пилота, седеше Сид Коплин. Минералогът беше повикан отново за тази последна задача на секцията Мета, тъй като Хърб Лъски още не се бе възстановил напълно, за да пътува.

Сандекър усети лекия удар, когато шейните докоснаха земята и секунда по-късно пилотът изключи двигателя, а перките на ротора продължиха да се въртят по инерция до пълен покой.

В настъпилата тишина след полета от Лондон гласът на пилота прозвуча неочаквано високо.

— Пристигнахме, сър.

Сандекър кимна и слезе през страничната врата. Пит ги чакаше и тръгна към него с протегната ръка.

— Добре дошъл в Саутби, адмирале — каза той с усмивка.