Клайв Къслър - Да извадим „Титаник“

Здесь есть возможность читать онлайн «Клайв Къслър - Да извадим „Титаник“» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2002, ISBN: 2002, Издательство: Димант, Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Да извадим „Титаник“: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Да извадим „Титаник“»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

1912 година — След сблъсък с огромен айсберг потъва най-големият презокеански параход „Титаник“, на борда на който е един престъпник.
1987 година — Група за секретни задачи, формирана от президента на САЩ разработва най-съвършената система за отбрана. В основата й лежи бизаният, радиоактивен елемент, който е толкова рядък, че никога не са били откривани достатъчни количества от него. Но един замръзнал труп на американец в затънтен планински край на СССР, минна злополука при загадъчни обстоятелства и предсмъртното съобщение на един луд, довеждат Дърк Пит до секретна информация. И той се впуска в най-вълнуващата си, смразяваща кръвта мисия — да вдигне от морския гроб останките на „Титаник“, за когото съветските тайни служби са разработили коварен план.

Да извадим „Титаник“ — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Да извадим „Титаник“», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Искрено съжалявам, че нещата трябваше да свършат по този начин, адмирале.

— Повярвай ми, аз също. — Сандекър изпи кафето си и попи устни със салфетката. — Кажи ми, Донър, по какъв ред ще протече играта? Кого си е избрал за първи свидетел видният сенатор от Уайоминг?

— Доколкото разбрах, възнамерява да започне от операцията по изваждането на „Титаник“, после да се върне към секцията Мета и накрая да стигне до президента. — Донър взе призовката и я прибра обратно в джоба на сакото си. — Най-вероятният първи свидетел е Дърк Пит.

Сандекър го погледна.

— Пит ли каза?

— Точно така.

— Интересно — произнесе тихо Сандекър. — Много интересно.

— Не ви разбирам.

Сандекър сгъна грижливо салфетката и я остави на масата.

— Това, което не знаеш, Донър, и не би могъл да го знаеш, е, че веднага след като мъжете в онези бели престилчици отнесоха Сийграм от „Титаник“, Пит изчезна безследно.

Донър присви очи.

— Вие сигурно знаете къде е. Ами приятелите му? Джордино?

— Нима мислиш, че не сме го търсили? — сопна се Сандекър. — Няма го. Изчезна. Сякаш земята го погълна.

— Не може да няма някаква следа от него?

— Вярно, спомена нещо, но то нямаше никакъв смисъл.

— Какво спомена?

— Каза, че ще отиде да търси Саутби.

— Кой, по дяволите, е този Саутби?

— Проклет да съм, ако знам — отвърна Сандекър. — Проклет да съм.

80.

Пит внимателно насочи наетия ровър седан по тесния, хлъзгав от дъжда селски път. Високите букове от двете му страни сякаш свеждаха клони и нападаха движещата се кола, като замеряха стоманения й покрив с обилен листопад.

Пит беше уморен, смъртно уморен. Беше започнал одисеята си, без да е наясно какво ще намери, ако изобщо намереше нещо. Започна така, както Джошуа Хейс Брюстър и бригадата му от рудокопачи бяха започнали от доковете на Абърдийн, Шотландия, а после проследи техния осеян със смърт път през Англия, почти до стария океански док в Саутхемптън, откъдето „Титаник“ беше тръгнал на първото си плаване.

Той отмести поглед от стържещите по прозореца чистачки и погледна към синия бележник върху пътническата седалка. Той беше изпълнен с дати, селища, разни бележки написани набързо и изрязани материали от вестници, които беше събирал по пътя. Прашните папки от миналото му казаха много малко.

НАМЕРЕНИ СА МЪРТВИ ДВАМА АМЕРИКАНЦИ

съобщаваха на петнайсета страница, издадените на 7 април 1912 година в Глазгоу вестници. Лишените от подробности истории бяха също така дълбоко погребани, както и телата на колорадците Джон Колдуел и Томас Прайс в местното гробище.

Надгробните им паметници, открити от Пит в малък черковен двор, не предлагаха нищо повече от имена и датите на смъртта. Същото се повтори с Чарлс Уидни, Уолтър Шмид и Уорнър О’Деминг. От Алвин Коултър не успя да открие нито следа.

И накрая оставаше Върнън Хол. Пит не можа да намери мястото му за вечен покой. Къде ли беше загинал? Дали кръвта му беше изтекла сред спретнатия и подреден пейзаж на Хемпшир Даунс, или някъде в задънените улички на самия Саутхемптън?

С крайчеца на окото мерна табела, която показваше двайсет километра до голямото пристанище.

Пит продължи да шофира механично. Пътят извиваше, а после тръгваше успоредно на прелестната, леко вълниста река Ичън, известна в цяла южна Англия с борбената си пъстърва, но той не я забелязваше. Точно пред него, сред смарагдовозелените поля на крайбрежната долина, се появи малък град. Реши да спре там да закуси.

Някъде в съзнанието на Пит светна лампичка. Той натисна спирачките, но прекалено рязко — задните колела се освободиха и ровърът направи съвършен триста и шейсет градусов кръг и спря обърнат отново на юг, но затънал до джантите в лепкавата кал на крайпътната канавка.

Преди още колата да е напълно спряла, Пит рязко отвори вратата и изскочи навън. Обувките му затънаха догоре и се забиха в калта, но той ги изхлузи и затича по чорапи обратно по пътя.

Спря пред малък знак отстрани на пътя. Част от буквите бяха закрити от ниско дърво, израснало до него. Бавно, сякаш се страхуваше, че надеждите му ще бъдат разбити от ново разочарование, той бутна клоните настрана и всичко изведнъж си дойде на мястото. Ключът към загадката с Джошуа Хейс Брюстър и с бизания беше пред него. Той остана на място, обливан от дъжда и в този момент разбра, че нищо не е било напразно.

81.

Марганин седеше на пейката до фонтана на площад „Свердлов“ срещу Болшой театър и четеше вестник. Почувства лека тръпка и му стана ясно, без да отмества поглед, че някой беше заел празното място до него.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Да извадим „Титаник“»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Да извадим „Титаник“» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Клайв Къслър - Корабът на чумата
Клайв Къслър
Клайв Къслър - Пираня
Клайв Къслър
Клайв Къслър - Азиатска вълна
Клайв Къслър
Клайв Къслър - Сахара
Клайв Къслър
libcat.ru: книга без обложки
Клайв Къслър
libcat.ru: книга без обложки
Клайв Къслър
Клайв Къслър - Призрачният кораб
Клайв Къслър
Клайв Къслър - Портата на дявола
Клайв Къслър
Клайв Къслър - Синьо злато
Клайв Къслър
Клайв Къслър - Мираж
Клайв Къслър
Клайв Къслър - Арктическо течение
Клайв Къслър
Отзывы о книге «Да извадим „Титаник“»

Обсуждение, отзывы о книге «Да извадим „Титаник“» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x