Клайв Къслър - Свещеният камък

През очилата за нощно виждане Ал-Халифа зърна, че някой седи в леглото и разтърква очи. Прекоси на бегом стаята, грабна един стол и подпря с него дръжката на вратата, след това се втурна към леглото на емира.

Наведе се, залепи с лепенка устата и очите на мъжа, после го издърпа от леглото към дупката. Щом и двамата стъпиха върху шперплата, той спусна машината надолу с дистанционното, после бутна мъжа на пода и го задърпа към вратата. Отвори я и го повлече по коридора към аварийното стълбище.

Бяха минали по-малко от две минути, откакто Ал-Халифа приведе в ход плана си.

След още няколко минути щеше да е на път.

— Готово! – каза Джоунс.

Екипите на Корпорацията бяха оборудвани с малки мощни фенери, закрепени на коланите им. Осем тънки лъча проблясваха в коридора пред апартамента на емира.

— Светлината стана зелена – извика Мидоус, след като прокара резервната карта ключ през жлеба, но вратата не иска да се отвори.

— Хали! – извика Джоунс. – Двамата с Линкълн слезте долу в гаража и блокирайте изхода.

Двамата мъже се втурнаха надолу.

— Крабтри, Хорнсби – продължи той, – завардете изходите на фоайето. – Боб, отдръпни се – подкани. – Ще взривя вратата.

Извади един кръгъл метален диск от джоба си, махна хартията от здравата лепенка, залепи я на вратата и натисна малкото лостче отстрани.

— Сър – извика той, – отдръпнете се, влизаме.

Джоунс и Мидоус се отдръпнаха малко по-нататък по коридора и зачакаха заряда да избухне. Щом гръмна, Джоунс се втурна и се провря през разбитите останки от вратата. Затича се към спалнята и пробяга с фенерчето по леглото. Беше празно. Претърси помещението с тънкия лъч и откри дупката, изрязана в пода. Извади преносимата радиостанция и се обади на „Орегон“.

— Код червено – обяви той, – отвлякоха го.

Докато чакаше отговор, Джоунс огледа внимателно спалнята.

— Боб, виж какво има долу.

Мидоус се спусна през дупката.

— Какво става там? – попита Ханли, когато се обади по радиостанцията.

— Похитиха нашия играч – бързо отвърна Джоунс.

— Това не влизаше в плана – бавно промълви Ханли.

— Няма повече стълби – съобщи Ал-Халифа на похитения, понеже очите му бяха залепени.

Ал-Халифа още носеше очилата за нощно виждане, но както гледаше, негово превъзходителство нямаше кой знае колко уплашен вид. Следваше покорно Ал-Халифа, сякаш охраната му го беше научила да не се съпротивлява.

— Насам – рече Ал-Халифа, отвори вратата на гаража и дръпна емира за ръката.

Ески се появи в очилата му в същия момент, в който се чуха стъпки отгоре.

— Отвори вратата на вана и извади мотоциклета – изкрещя той.

Ески се спусна към вана, отвори вратата на багажника и плъзна рампата надолу до асфалта. После се качи във вана и избута мотора. Металните ледени висулки, полепнали по гумите му, стържеха като скакалци по металната рампа. Ал-Халифа беше успял да довлече емира до вана. Бръкна вътре и сграбчи от пода един автомат АК-47. Стиснал ризата на емира с една ръка, той се извъртя и насочи автомата към вра­тата. Откри огън, щом Касим, последван от Линкълн, се появи в рамката. В същия миг Ески натисна стар­тера. Моторът, БМВ 650 с кош отстрани, изрева.

Касим беше улучен в ръката, но успя да падне по корем и да се претърколи под една кола. Линкълн се спаси от нараняване, клекна до партньора си и изва­ди пистолет. Прицели се, но нямаше как да избегне опасността за емира.

— Прикрий бягството ми – нареди Ал-Халифа и по­даде автомата на Ески.

Ески взе калашника и започна да обстрелва райо­на около стълбището със спорадични откоси. Ал-Ха­лифа бутна емира в коша и се метна на мотора. Хвана лоста, превключи на скорост, даде газ и се отдалечи от вана. Ески усили стрелбата.

Ал-Халифа се насочи към рампата, която водеше нагоре, и се стрелна към приземния етаж.

Линкълн дръпна микрофона на ревера си и пови­ка „Орегон“.

— Клиентът е на мотор БМВ – извика той.

Касим подпря пистолета на здравата си ръка. Вни­мателно се прицели и изстреля три куршума, които улучиха Ески в слабините, сърцето и гърлото. Той се свлече на земята като чувал с картофи и автоматът издрънча върху бетонния под. Линкълн пробяга раз­стоянието до вана, изрита калашника настрани и застана нащрек над умиращия мъж. Ревът на мотора заглъхваше в далечината.

Когато стигна до горната част на рампата на партера, предната гума на беемвето полетя във възду­ха. Ал-Халифа наклони цялата си тежест напред, за да го свали, и излезе от паркинга на шосето пред хотела. Зави надясно, надолу по Стейнтан Роуд, измина няколко пресечки до кръстовището със Себрот и обърна на изток, профучавайки към пристанището. Пътят водеше извън града и по него нямаше движение.