Клайв Къслър - Свещеният камък

Шестима от екипа на Корпорацията бяха наблизо във водата, докато емирът се потапяше.

Преди няколко минути Ханли беше осведомен, че емирът се облича в съблекалните. Сега той коорди­нираше два отделни конвоя, които трябваше да вър­нат хората обратно в хотела на емира.

— Извърши ли подмяната? – попита Ханли по сате­литния телефон Сенг.

— Единият влезе – отвърна той, – другият излезе. Никой нищо не видя.

— Това би трябвало да реши проблема – отсъди Ханли.

— Мина гладко като бебешко дупе – съгласи се Сенг.

— Гледай двата конвоя да пристигнат с няколко ми­нути разлика и минете през задния вход.

— Разбрано – отвърна Сенг, преди да прекъсне линията.

– Всичко ли е готово? – попита Хавли лекарката Джулил Хъколи, когато тя влезе в командната зала.

— Клиниката е в Естес Парк. Колорадо – докладва Хъколи. – Наех една исландска сестра, която говори отличен английски, да го придружава по време на полета до Ню Йорк и после до Денвър. Линейка от клиниката ще го поеме в Денвър. Той трябва само да издържи полета от Кулусук до Рейкявик сам. Предупредих пилота и изпратих няколко таблетки „Либриум“ на летището, пилотът ще му ги даде собственоръчно. Това ще го успокои и ще му помогне да се справи с конвулсиите, докато сестрата поеме нещата.

— Добра работа – похвали я Ханли. – Продължаваме веднага щом председателят го одобри.

— По втория въпрос – продължи тя, – шефът трябва да внимава да не се излага на радиация, докато взима метеорита. Имам калиев йодид на борда, който мога да му дам, когато се видим отново, но колкото по-далеч държи предмета, толкова по-добре.

— Планът му е да го увие в найлон и старо одеяло и да го пренесе в ремаркето на снегохода в метално куфарче за инструменти.

— Това ще свърши работа – одобри Хъксли. – Трябва да внимава най-вече да не вдиша прах.

— По наша преценка няма да има прах – на снимката изглежда като огромна сачма от лагер. Прахта изглежда е нагоряла при падането. Така че, освен ако Кабрило няма продължителен близък контакт със сферата и бъде изложен на нейната радиация, всичко ще е наред.

— Правилно – съгласи се Хъксли.

Тя се обърна да си върви, но се спря на вратата.

— Шефе? – погледна въпросително Ханли.

— Да, Джулия?

— Не знам дали някога си виждал хора, изложени на радиация – рече тя. – Не изглеждат добре. Кажи на Кабрило да държи метеорита колкото се може по-да­леч от себе си.

— Ще предам съобщението – обеща Ханли.

Алимейн ал-Халифа прочете факса още веднъж, после пъхна листовете в един найлонов джоб, за да запази изображението. Цената, която беше платила групи­ровката „Хамади“ за тази информация, беше равна на един милион британски лири в злато. Човешката алчност и сребролюбие продължаваха да удивляват Ал-Халифа – за подходящата цена повечето хора бя­ха готови да продадат страната си, препитанието си за в бъдеще, дори бога си. Вътрешният човек от „Еше­лон“ не беше по-различен. Куп дългове от комар и ло­шо финансово управление го бяха направили уязвим и лесен за изнудване. Бавно съблазняване и все по-големи суми за измяната му го бяха поставили на­пълно под контрола на групировката.

И сега, след две години, мъжът им бе предал джак­пот.

Проблемът беше, че в момента на Ал-Халифа му се беше събрало много. Като се обърна към другия мъж в кабината на яхтата, той рече:

— Аллах да благослови всички вярващи!

Салмейн Ески се усмихна и кимна.

— Явно е отговорил на молитвата – съгласи се той, – макар че идва и без това благодатно време.

Ал-Халифа го изгледа. Ески беше дребен, малко над метър и петдесет и тънък като вейка. Родом от Йемен, той имаше тъмна, пепелява на цвят кожа, оредяваща брада и уста, пълна с малки остри зъби, це­лите пожълтели. Ески беше последовател, не особено умен, но изключително предан на каузата. Всички движения се нуждаеха от хора като него. Те бяха пионките, с които се играеше. Пушечното месо.

За разлика от него Ал-Халифа беше висок, хубав и се движеше с грацията, която поколения водачи бяха насадили в душата му. Стотици години наред предшествениците му бяха управлявали като племенни вождове в прашния Арабски полуостров. Само през последните двайсет години, след като бащата на Ал-Халифа беше изгубил благоволението на кралското семейство в Катар, потеклото му бе принизено до това на простолюдието. Ал-Халифа възнамеряваше скоро да поправи тази несправедливост.

После щеше да продължи със запланувания удар в името на исляма.