Клайв Къслър - Синьо злато

Остин се облегна на кормилото и вдигна слънчевите очила на челото си.

— Сигурен ли си, че се намираме, където трябва?

Завала му подаде картата, за да се увери и каза:

— Това е мястото.

— Май бихме целият път за нищо.

— Защо, бърканите яйца бяха превъзходни и си имам нова блуза с инициалите на кантината.

— Съвпаденията винаги са ми изглеждали подозрителни — присви очи Остин. — На табелата пише: „Посетителите са добре дошли!“. Нека им повярваме!

Той зави от пътя и премина двеста-триста метра до грижливо поддържан чакълест паркинг, с отбелязани на него места за посетители. Няколко коли с калифорнийска регистрация и два туристически автобуса бяха пред сградата — гофрирана ламарина, кирпичена арковидна фасада и керемиден покрив в испански стил. Ароматът на печено царевично тесто нахлу през отворения прозорец на пикапа.

— Дяволски изтънчено прикритие — отбеляза Завала.

— Аз почти не допусках възможността да ни посрещнат с неонов надпис: „Горещ привет от момчетата, които изтропаха китовете“.

— Жалко, че не си носим пищовите — закахъри се Завала, с гавра в гласа. — Не можеш да предвидиш момента, в който някоя подивяла тортиля ще ти се метне отгоре. Веднъж ми разправяха за един, дето го ухапала поничка в Ногалес…

— Остави нещо за обратния път. — Остин се измъкна от колата и тръгна към изкусно резбованата врата от тъмно дърво.

Влязоха в белосана приемна. Усмихната, млада мексиканка ги приветства зад бюрото си:

— Buenos das 42 42 Buenos das (исп.) — Добър ден. — каза тя. — Имате късмет. Обиколката на фабриката за тортиля тъкмо започва. Вие да не сте от групата на кораба?

Остин преглътна една усмивка и отговори:

— Ние сме сами. Карахме си по пътя и видяхме табелата.

Момичето отново се усмихна и им каза да се присъединят към група възрастни хора, повечето американци от Средния Запад, ако се съди по изговора им. Секретарката, която се оказа и екскурзоводка, ги поведе към пекарната.

— Царевицата е животът на Мексико, а тортилята — негова основна храна векове наред, както за индианците, така и за испанските заселници. — Водеше ги край място, където чували зърно се изсипваха в мелачни машини. — В продължение на много години, хората сами приготвяли тортилите си по домовете. Зърното се смилало в брашно, разбърквало се с вода, за да стане на masa, после го разточвали, нарязвали и притискали, за да го опекат накрая ръчно. С нарастване на търсенето на продукта в Мексико и особено в Съединените, щати, производството стана по-централизирано. Това ни даде възможност да модернизираме мощностите си и да създадем условия за по-голяма производителност и санитарна култура.

Докато се мъкнеха в опашката, Остин каза тихичко:

— Ако основният пазар за мексиканските палачинки е в САЩ, защо това място не е разположено по-близо до границата? Защо трябва да ги правят тук, а после да ги мъкнат нагоре по магистралата?

— Добър въпрос! — похвали го Завала. — Тортиленият бизнес в Мексико е силно монополизиран и се ръководи от хора с тесни връзки в управляващите среди. Става дума за милиарди долари. Дори да приемем, че съществува основателна причина производството да се разположи толкова на юг, защо именно тук? Това място над залива е превъзходно за луксозен хотел, но фабрика?

Групата минаваше покрай тестомесачки, които подаваха суровия материал на формовъчни машини. От тях върху конвейерни ленти излизаха стотици тънки, тестени парчета, зорко следени от работниците в стерилно бели манти и с найлонови калъфчета на главата. Екскурзоводката натъпкваше групата в цеха за пакетиране и експедиция, когато Остин засече врата с надпис само на испански.

— Само за персонала ли? — попита той Завала.

Джо кимна.

— Всичко в баничарския бизнес ми е вече ясно — заяви Остин и натисна дръжката. Вратата беше отключена. — Ще ида да поразгледам.

Като измери с поглед внушителната му фигура и ослепителната белота на косата, Завала даде оценката си:

— Със заслужено уважение към шпионските ти качества, следва да отбележа, че не се смесваш съвсем докрай с тълпата работещи тук. Може би аз ще предизвикам по-слаби подозрения от един огромен гринго 43 43 Гринго (нар.) — Северомериканец. , задръстил целия коридор.

Завала бе прав.

— Добре, шпионирай си тогава! Но внимавай! Ще се срещнем в края на обиколката. Ако ме пита екскурзоводката, ще кажа, че търсиш тоалетна.

Завала смигна и потъна зад вратата. Сигурен беше, че с чар човек се измъква от всяко положение и вече бе стъкмил една версия, според която се бе загубил в търсене на bano 44 44 Bano (исп.) — Баня, тоалетна. . Намери се в дълъг коридор без прозорци или други някакви отвори, ако не се смята металната врата в противоположния край. Премина целия коридор и долепи ухо до вратата. Като не чу нищо, опита бравата. Заключено.