Клайв Къслър - Синьо злато

— Май потегляме на юг. Гън даде зелена улица.

Руди Гън беше технически директор в главната квартира на НАМПД във Вашингтон.

— Най-много два дни — продължи капитанът. — Иска ви двамата с Джо при него, за да ви включи отново в работата. Има още нещо. Каза, че за толкова кратко време, няма да успее да съгласува нещата с мексиканските власти.

— Пита ли някой, казваме, че сме се загубили — отвърна невинно Остин.

Контос посочи лъскавата сбирка контролни уреди и светлини по командното табло.

— Няма да е лесно да ни повярват с цялата тая електроника, която е натъпкана в кораба. „Червеношийката“ може и да е грозноват, но прекрасно се ориентира по света. Да оставим Държавния департамент да изглажда евентуалните проблеми. Кога искаш да тръгнем?

— Взимаме си партакешите и се връщаме веднага. Останалото е в твои ръце.

— Ще планирам потегляне за 7:00 утре — приключи капитана и тръгна да дава разпорежданията си.

Докато се връщаха към пикапа, Остин попита Завала, какво бе имал предвид капитанът, когато каза, че винаги знае какво е намислил.

— Няколко пъти се е случвало, да излизаме с една и съща жена.

— Има ли в Окръг Колумбия жена, с която да не си излизал?

Завала обмисли отговора си.

— Първата дама. Както знаеш, омъжените жени за мен са табу.

— За мен е облекчение да го чуя — въздъхна Остин, докато сядаше зад кормилото.

— Е, ако се разведе…

Докато палеше колата Остин заяви:

— Мисля, че моментът е много подходящ, да ми разправиш за оня в Ногалес, дето го ухапала поничка.

Под безоблачния купол на западното небе, един тъмнозелен хеликоптер „Макдонъл-Дъглъс“ се плъзна ниско над хребета на планината Скуо, към алпийските води на езерото Тахо и като водно конче, се стрелна по посока на калифорнийския бряг. Поколеба се за миг над гора от високи борове, после се отпусна върху бетонна площадка. Щом спря огромното витло, един тъпомуцунест шевролет застана отстрани. Излезлият от него мъж в униформа, с цвета на хеликоптера и колата, пое чантата на високия пътник и каза:

— Заповядайте в колата, конгресмен Кинкейд!

Двамата се качиха и поеха по асфалтов път през гъстата гора. След няколко минути колата спря пред някакъв комплекс, който приличаше на изградено от дърво копие на древен замък. Късното следобедно слънце придаваше фантастичен вид на стени, бойници и кули. Сигурно, цяла гора бе изразходвана, за да се създаде у посетителя такова впечатление. Централната сграда имаше форма на куб, а от триетажния й корпус се разклоняваше цяла мрежа от допълнителни постройки.

— Това тук е по-голямо и от мормонски храм 48 48 Мормони — Религиозна общност, основана в САЩ в 1830 година от Джоузеф Смит, който твърдял, че е открил неизвестни части от Светото писание, гравирани върху златни плочки. След смъртта му, част от неговите последователи се установяват в щата Юта (1847 г.), където овладяват светската и духовна власт. Пълното название на църквата им е „Църква на Исус Христос на Светците от последния ден“. — промърмори Кинкейд.

— Добре дошъл във Валхала 49 49 Валхала — Огромна зала, в която норвежкият бог Один приема и угощава душите на бойците, паднали геройски на бойното поле. ! — отзова се уклончиво шофьорът.

Той паркира пред сградата, пое чантата на госта и го поведе по широко стълбище към веранда с дължина на боулингова писта. Оттам влязоха във фоайе, облицовано с тъмно, почти черно дърво и с конструкция от също такива греди. След няколко коридора, издържани в същия стил, най-после спряха пред високи готически двери, изляти релефно от метал.

— Ще занеса чантата в стаята ви, сър. Останалите са вече тук. Пред мястото ви е оставена табелка с вашето име.

Водачът натисна бутон и дверите се разтвориха без звук. Кинкейд влезе и затаи дъх, докато масивните порти се затваряха зад гърба му. Намираше се в огромна зала с висок таван. Тя беше осветена от огъня в гигантска камина и от пламтящи факли по стените, които се бореха за място сред огромно количество пищно украсени щитове и вимпели, копия, бойни секири и мечове, плюс различни други сувенири от времената, когато войната е била просто състезание между касапи.

Всички смъртоносни инструменти, обаче, бледнееха на фона на съоръжението, заело средата на залата. Това бе викингски кораб дълъг около двадесет метра. Дъбовата му обшивка се извисяваше в двата края. Едничкото кожено платно с правоъгълна форма беше готово да поеме поредния бриз. Спусната до кърмата сходня осигуряваше достъп до палубата и разположената по дължината й маса, с мачтата по средата.