— На въздушна възглавница? — надигна се на лакът Гемей. — И защо не ми каза?
— Мисля, че е очевидно. Той не желае някой да знае за нея. Струва ми се, че нашият приятел Рамирес е по-сложна личност, отколкото изглежда.
— И аз имам такова чувство. Струва ми се, че нещо хитрува с това изпращане на някакви си смотани учени на евентуално опасна мисия. Разправихме му достатъчно за специалната група, за да му стане ясно с какво се занимаваме, когато не броим речните делфини. Мисля, че иска да въвлече НАМПД в тая история.
— И ние май му паднахме в ръчичките, но не разбирам защо е целият тоя макиавелизъм 38 38 Макиавелизъм — Политическа теория, създадена от флорентинския държавник и мислител Николо Макиавели (1469–1527), която проповядва установяването на силна власт, без оглед на средствата. Включително вероломство, убийство, предателство.
?
— Имам една идея — обади се Гемей. — Той разправяше нещо за учени, действащи като природозащитна полиция. Той е университетски учен. Някак си се изплъзна от подробности по въпроса.
— Забелязах това. — Пол се изпъна в леглото и затвори очи. — Значи, според теб, той е полицай, маскиран като учен?
— Би могло. — Гемей направи малка пауза и продължи: — Трябва да призная, че истинския мотив да се заинтересувам от подобно разследване са нещата, намерени у индианеца чуло. Много ми е интересно, откъде у един представител на толкова изостанало племе, могат да се появят те? Какво ще кажеш?
От другия край на леглото се чуваше единствено шума на равномерно дишане. Пол вкарваше в действие прочутата си дарба да заспива по команда. Гемей поклати глава, придърпа завивката над раменете си и направи същото. Трябваше да станат със слънцето, а предстоящият ден щеше да е дълъг.
Мексиканският митничар подаде глава през прозорчето и огледа двамата мъже в белия пикап Форд. Носеха избелели шорти и ризи с къс ръкав. Имаха тъмни очила и бейзболни шапки с рекламни надписи.
— Цел на посещението? — погледна митничарят мъжагата зад волана.
Шофьорът показа с палец през рамо въдичарските пръчки и другите такъми отзад.
— Риболов.
— Бих искал и аз да дойда — усмихна се служителят и им махна да тръгват към Тихуана.
Докато потегляха, седналият до шофьора Завала попита:
— Защо се правим на Джеймс Бонд? Не можеше ли просто да си покажем картите от НАМПД?
— Така е по-интересно — ухили се Остин.
— Имаме късмет, че спретнатият ни външен вид не напомня за разните му там терористи или контрабандисти на наркотици.
— Бих предпочел да се възприемам като майстор на дегизировката. — Остин го погледна и поклати глава: — Надявам се, че си носиш американския паспорт. Не ми се ще да те закопчаят някъде из Мексико.
— Няма проблем. Няма да е първият път, когато един Завала се промъква през границата.
Родителите му бяха нагазили в Рио Гранде 39 39 Рио гранде — Голяма река, по част от чието течение минава границата между САЩ и Мексико. Всекидневно прекосявана от десетки нелегални имигранти, предимно мексиканци.
през шестдесетте години, тръгнали от Моралес в Мексико, където бяха родени и израсли. Майка му била бременна в седмия месец. Това обстоятелство не й попречило да осъществи мечтата си — нов живот с очакваното бебе в El Norte 40 40 El Norte (исп.) — Северът.
. Стигнали до Санта Фе в Ню Мексико, където се родил Завала. Дърводелските и резбарски умения на бащата му осигурили постоянна работа при заможните собственици на къщи в околността. Същите влиятелни люде по-късно помогнали за получаване на зелена карта и гражданство.
Пикапът беше зает от поддържащия екип на „Червено мастило“, защото пътуването до Мексико с наети коли не бе позволено. От хотела си в Сан Диего, те поеха на юг, през Чула Виста — граничен град, нито американски, нито мексикански, но взел по нещо и от двете страни. Вече в Мексико, те минаха край бедняшките квартали на Тихуана, за да поемат по МЕХ 1 — магистралата, пресичаща по дължина целия полуостров Баха Калифорния. След Ел Росарита, с неговия гмеж от мотели, павилиони за сувенири и закуски, търговската гълчава започна да затихва. Не след дълго, магистралата се просна между ниви и голи хълмове отляво и живописния, накъдрен бряг на смарагдовия залив, наричан Тодос Пое Сантос 41 41 Тодос Лос Сантос (исп.) — Вси Светии.
, отдясно. Около час след излизането им от Тихуана, те се озоваха при Енсенада.
Остин познаваше този курортен и рибарски град от една регата, Нюпорт — Енсенада. Неофициалният финал беше в „Кантината на Хюсонг“ — очукан, стар бар с дървени трици по пода. Преди магистралата да доведе хилядите туристи с техните долари, Баха Калифорния Норте беше истинската граница. В златните си времена, „кантината“ беше обитавана от колоритни местни чудаци, парцаливи индивиди, моряци, рибари и автомобилисти, които познаваха Енсенада от дните му на последен пост на цивилизацията, преди хиляда и триста километровата пустош на полуострова до Ла Пас. Това беше един от легендарните барове, подобен на „Фокси“ на Вирджинските острови или „Кептън Тони“ в Ки Уест, посетени от всеки жител на тая планета. Когато влязоха вътре, настроението на Остин веднага се повиши при вида на няколкото мъхнати мухи по бара, които можеха и да помнят доброто старо време, с реките от текила и денонощно поддържаната от полицията автомобилна линия до местния пандиз.
Читать дальше