Клайв Къслър - Синьо злато

— Нелека теза за отстояване в съда — отбеляза Пол.

— Съгласен съм. В Бразилия се мъчат да прокарат и закони в защита на биологическото многообразие, така че напредваме по малко, но трудно. Става дума за борба с корпорации, разполагащи с милиарди долари. Двубоят е неравен.

На Гемей й хрумна нещо.

— А вашият университет работи ли по въпроса?

— Да — отговори докторът. — От време навреме идват екипи. Но за пълноценна полицейска работа парите не стигат.

Това не беше отговорът, очакван от Гемей, но тя не настоя.

— Бих искала да ви помогнем по някакъв начин.

— Има такъв — широко се усмихна Рамирес. — Ще ви помоля за една услуга, но не се чувствайте длъжни да я изпълните.

— Ами, опитайте — приветливо предложи Пол.

— Добре. На няколко часа път нагоре по течението има друго селище. Живеещият там холандец не разполага с радио. Но може и да е чул нещо за убития чуло. При всички случаи, трябва да е информиран — възможни са всякакви последици. — Докторът протегна крак. Глезенът му беше скрит под дебела превръзка. — Аз едва се движа. Не мисля, че има счупване, но е зверски навехнато. Питах се, дали не бихте отишли вместо мен. Можете да отскочите на бърза ръка.

— Ами снабдителната лодка? — попита Гемей.

— Очаква се да пристигне късно утре. Ще пренощува. Ще се върнете, преди да потегли обратно.

— Не виждам защо да не го направим — започна Гемей, но беше спряна от несигурността в погледа на съпруга си. — Ако, разбира се, Пол няма нищо против.

— Ами…

— О, моля за извинение! Идеята ми доведе до семейно недоразумение.

— Не, не — увери го Пол. — Просто моята новоанглийска предпазливост. Разбира се, че ще ни е приятно да ви помогнем.

— Превъзходно. Ще накарам да ви приготвят храна и да заредят моята лодка. Тя е по-бърза от надуваемата и ще можете да отидете и да се върнете за един ден.

— Мислех си, че в селото има само дълбани пироги — каза Гемей.

— Да — усмихна се Рамирес, — те обслужват по-голямата част от нашите нужди, но понякога е необходим и по-ефикасен транспорт.

— Разкажете ни нещо повече за тоя холандец.

— Всъщност, Дитер е германец. Търговец, женен за туземка. Понякога се спуска до тук, но най-често изпраща по хората си списък и ние го предаваме на снабдителната лодка. Според мен, неприятна личност, но това не е основание, да не го предупредим за евентуална опасност. — Рамирес замълча за миг. — Не е необходимо да го правите. Всъщност, изобщо не ви е работа. Вие сте учени, а не търсачи на приключения. Особено красивата senora Траут!

— Мисля, че ще се справим — отвърна Гемей и погледна развеселена съпруга си.

Тя не се фукаше. Като членове на Групата за специални задачи при НАМПД, двамата с Пол бяха изпълнили не едно опасно поръчение. И макар да имаше деликатен вид, Гемей съвсем не беше крехко цвете. В родния си щат Уискънсън, малката мъжкарана бе търчала по цели дни с момчешки тумби и това й помогна по-късно да се движи с лекота в мъжка компания.

— Е, тогава, разбрахме се. След десерта ще пийнем по едно бренди и си лягаме, за да можем да станем призори.

Не след дълго, съпрузите си бяха вече в стаята и се готвеха за сън. Гемей внезапно попита:

— Защо се поколеба след молбата на Рамирес?

— По две причини. Да започнем с това, че този малък допълнителен излет няма връзка със задачите на НАМПД.

Пол се наведе, за да избегне изпратената към главата му възглавница.

— Откога си станал такъв почитател на вътрешния правилник на НАМПД? — поинтересува се Гемей.

— Откогато и ти — всеки път, щом ми изнася. Аз съм поразтягал правила, но никога не съм ги нарушавал.

— Ами, дай и сега да ги поразтегнем мъничко и да приемем, че след като реката е неделима част от световния океан, всеки намерен в нея труп става автоматически задължителен за разследване обект от страна на НАМПД и нейната специална група. Трябва ли да ти напомням, че тя беше създадена именно с цел да се рови в проблеми, с които ни кой друг не желае да се захваща?

— В рекламата не си зле, но не залагай много на способността си да убеждаваш. Ако не беше предложила да се поровим в тая работа, аз щях да го направя. И по същите причини, бих могъл да добавя: имам фобия към убийства, оставени ненаказани.

— И аз. Имаш ли някаква представа с какво да започнем?

— Вече разсъждавах по този въпрос. Не позволявай на кейпкодската ми потайност да те вкарва в заблуда.

— Няма да го позволя и след сто години, скъпи.

— Да се върнем към първоначалния ти въпрос. Причината за колебанието ми беше моята изненада. За първи път Рамирес споменава за своята лодка. Беше ни оставил с впечатлението, че използва дълбани дънери. Помниш ли, колко шумно се възхищаваше на нашата лодчица? Един ден душех наоколо и намерих в една барака лодка на въздушна възглавница.