— Не засега. Мисля, че върху случая може да се хвърли малко светлина, ако се знае, къде са били животните напоследък.
— Аз доста добре познавам стадото на Дейзи. Миграцията му е наистина забележителен феномен. Правят почти двадесет хиляди километрова обиколка. Цяло лято се хранят в арктическите райони, после се спускат на юг по тихоокеанското крайбрежие, до размножителните лагуни край Баха Калифорния, Мексико. Тръгват през ноември — декември и стигат района в началото на следващата година. Водят бременните, следват ги възрастните мъжкари, а накрая са малките. Единично или по двойки. Движат се доста близо до бреговата линия. Обратно на север поемат през март. Когато имат малки, изчакват и април. И пак покрай брега, на север. Плуват бавно — средно с около двадесет километра в час.
— Имахме предстартов брифинг. Предупредиха ни да внимаваме за китове, но стартът беше насрочен за дата, когато и последното стадо е заминало. Доколкото се знаеше, в околността нямаше китове.
— Единствената причина, за която се сещам, е да са изостанали. Може би някое от малките се е разболяло и са го чакали да се оправи.
— Патологът излезе със същата теория. Документирала ли сте миграцията им?
— Да. Имате ли лаптоп?
— Не мърдам без него.
— Добре. Дайте ми адреса на електронната си поща. Веднага ще получите информацията.
— Благодаря, не можех и да мечтая за по-голяма услуга.
— Може да имате случай да я върнете, ако се обърнем към НАМПД за помощ.
— Търсете мен лично и ще видим какво може да се направи.
— Благодаря. О, господи, още не мога да повярвам за Дейзи!
Остин прекъсна, включи своя лаптоп към телефонната линия и след петнадесет минути отвори имейла. Появи се карта на западната част на САЩ, Канада и Аляска. Пунктирана линия тръгваше от Чукотско море, през Берингово и после покрай северноамериканското крайбрежие, до върха на източения като пръст полуостров Баха. Картата беше озаглавена: „Обичаен миграционен маршрут“.
Към нея бе прикрепен документ с данни за отделни стада. Остин намери името Дейзи. Оттам компютърът го насочи към документ с точни данни за движението на нейното стадо. То се бе придвижвало равномерно и после спряло при Баха, южно от Тихуана. След престой, тръгваха отново на север, но по-бавно. В един момент правеха кръг, сякаш се бяха загубили. Проследи целия им криволичещ маршрут до края му при Сан Диего.
Остин излезе от файла на китовете и порови на други места из мрежата. След малко седеше в креслото, допрял върховете на пръстите си. Китовете се придвижваха нормално до един определен район. Оттам нещата се променяха. Обмисляше какво да направи, когато се почука на вратата. Завала.
— Толкова рано от среща?
— Да, казах й, че трябва да се върна да нагледам болното си другарче по стая.
Остин изглеждаше разтревожен.
— Да не си си ударил главата днес?
— Трябва да призная, че минаването под друга лодка си беше уникално преживяване. Никога вече правилата за корабоводене няма да бъдат същите в моите очи.
— Е, за твое сведение, аз съм добре, така че можеш да се връщаш и да продължиш от там, където си прекъснал.
Завала се пльосна на дивана.
— Знаеш ли какво, Кърт, понякога човек трябва да проявява по малко сдържаност.
Остин се запита, дали някакъв лишен от сексуалност клонинг не се е намъкнал в стаята.
— Съгласен съм от цялата си душа — предпазливо одобри той. — А сега ми кажи истината.
— Тя наруши правилата на Завала. Аз не ходя с омъжени жени.
— Как разбра, че е омъжена?
— Каза ми го мъжът й.
— Едър ли беше?
— Малко по-дребен от бетоновоз.
— Е, в такъв случай, сдържаността е изключително правилен подход.
Джо кимна със съмнение.
— А беше толкова хубава! — въздъхна той. — Ти какво прави?
— Ходих на китова некротомия.
— Пък аз си въобразявах, че моето прекарване е скапано. Сигурно в Сан Диего има и по-интересни неща за правене.
— Положително има, но исках да разбера от какво са измрели тия китове.
— Е, разбра ли?
— Дробовете им са били повредени от висока температура и са загинали от пневмония.
— Странно — отбеляза Завала.
— И аз това си помислих. Виж тая снимка на компютъра. Изтеглих я от страницата на един метеорологически спътник. Показва температурата на океанската вода. Виждаш ли тая червена точка край Баха? Внезапна промяна.
— Искаш да кажеш, че нашите китове са се разболели, малко след като са преминали през район с висока температура?
Читать дальше